„Жените в този сценарий се оказват в капана на вниманието, с което баща им ги е обсипвал в детска възраст. Те постоянно търсят мъж, който не съществува.“
За коварния романтик, една от шестте най-често срещани полови проекции, споделено от Робърт Грийн, който съветва: да разпознаваме в себе си склонността към всяка форма на проекция; да се стремим да се освобождаваме от проекциите си за други хора; да следим внимателно дали другите проектират върху нас своите нужди и фантазии и без да осъзнаваме играем ролята, която се очаква от нас.
♥ Коварният романтик
За жената в този сценарий мъжът, който я запленява с чара си – често по-възрастен и успял, – може да изглежда като развратник, който тича след по-млади жени. Но той е голям романтик. Когато е влюбен, обсипва жената с грижи. Тя решава да го съблазни, за да се превърне в център на вниманието му. За целта трябва да играе ролята от фантазиите му. Тя ще го накара да се обвърже трайно с нея и да се поправи. Мисли си, че ще се къпе в любовта му. Но се оказва, че всъщност не е толкова силен, мъжествен или романтичен, колкото си го е представяла. Дори е малко егоцентричен. Тя не получава желаното внимание или то не трае много дълго. Той не се поправя и я изоставя.
Това често е проекция на жени, които са имали доста интензивни, дори кокетни отношения с бащите си. Такива бащи често смятат съпругите си за скучни, а младата дъщеря – за по-чаровна и игрива. Търсят в нея вдъхновение; дъщерята се пристрастява към тяхното внимание и умело се научава да играе ролята на татковото момиченце. Това дава усещане за власт. Такава жена цял живот се опитва да си върне вниманието и властта, свързана с него. Всяка асоциация с фигурата на бащата задейства механизма на проектиране и тя подсъзнателно си измисля или преувеличава романтичните качества на мъжа.
Ярък пример за такъв тип жена е Жаклин Кенеди Онасис. Жак Бувие, баща й, обожавал своите две дъщери, но Жаклин му била любимка. Жак бил страшно красив и енергичен мъж. Бил нарцис, обсебен от своето тяло и красивите си дрехи. Смятал се за мъжкар, истински човек на риска, но под фасадата всъщност бил доста женствен в своите вкусове и абсолютно незрял. Освен това бил известен като женкар. Отнасял се към Жаки по-скоро като към любовница, отколкото като към дъщеря. В нейните очи той не можел да направи нищо лошо. Тя изпитвала извратена гордост от популярността му сред жените. В честите скандали между майка й и баща й винаги заемала неговата страна. В сравнение с баща й майка й била твърде превзета и закостеняла.
Жаки прекарвала много време в компанията му дори и след развода на родителите си, постоянно мислела за него и така дълбоко попивала енергията и духа му. Вече млада жена, тя се интересувала само от по-възрастни, влиятелни и нетрадиционни мъже, с които можела да пресъздаде ролята, която като малка играела за баща си – малкото момиченце, нуждаещо се от неговата любов, но освен това доста кокетно. И постоянно се разочаровала от мъжете, които избирала. Джон Ф. Кенеди бил най-близо до идеала й, защото в много отношения приличал на баща й както физически, така и интелектуално. Той обаче никога не й давал вниманието, за което копнеела. Бил твърде голям егоцентрик. И бил твърде зает с преследването на други жени. В действителност изобщо не бил романтик. Тя постоянно била недоволна от връзката им, но хваната в капана на този поведенчески модел, по-късно се оженила за Аристотел Онасис – възрастен, нетрадиционен мъж с огромно влияние, който изглеждал адски енергичен и романтичен, но се отнасял ужасно към нея и постоянно й изневерявал.
Жените в този сценарий се оказват в капана на вниманието, с което баща им ги е обсипвал в детска възраст. Те трябва да бъдат постоянно обаятелни, вдъхновяващи и кокетни, за да привличат това внимание на по-късните етапи от живота си. Техният анимус е съблазнителен, но с агресивна, мъжествена енергия, възприета от бащата. Те обаче постоянно търсят мъж, който не съществува. Ако намерят такъв, който е внимателен и неуморимо романтичен, ще им омръзне. Изглежда им твърде слаб. Те тайно са привлечени от тъмната страна на въображаемия си идеален мъж и нарцисизма, идващ от нея. С течение на годините жените, попаднали в тази проекция, започват да съжаляват, че са изразходили толкова много енергия в опити да задоволяват мъжките фантазии, а са получили толкова малко в замяна. Единственият изход от капана е да осъзнаят модела, в който са попаднали, да спрат да идеализират баща си и вместо това да се концентрират върху щетите, които им е причинил с неуместното си внимание.
От: „Законите на човешката природа“, Робърт Грийн, Изд. „Сиела“, 2020 г.
Снимка: goodreads.com
