„Всеки който сериозно се занимава в изследване на науката се убеждава, че духът се проявява в законите на Вселената – дух много по-висш от човешкия.“
Дали заради зорките си наблюдения върху „важните занимания“ на възрастните или заради тяхното невинно, но всъщност доста сериозно любопитство относно живота и вселената, децата често изненадват с необичайни въпроси относно най-сложните културни явления и ни карат да преразгледаме вижданията си относно базисните ни убеждения. Един добър пример е вековното напрежение между религията и науката – от времето на Галилей до Карл Сейгън. Явно този вечен проблем е развълнувал и малкото момиченце Филис, което задава въпроса си в писмо, писано през 1936 година, до професор Айнщайн:
19 януари 1936
Скъпи ми г-н Айнщайн,
В часовете ни в неделното училище бяхме поставени пред въпрос: Молят ли се учените? Всичко започна с това, че се чудихме дали можем да вярваме и в двете – и в науката и в религията. Затова решихме да пишем до учени и други важни хора, за да се опитаме да си отговорим на този въпрос.
Ще се почувстваме много щастливи, ако отговорите на въпроса ни: Молят ли се учените и за какво се молят?
Ние сме в шести клас.
С уважение,
Филис
Айнщайн дава отговор след пет дни. Не е ли прекрасно, когато учени на такова ниво намират време, за да отговорят на искреното любопитство на децата? Изводите му за духовната същност на религията приличат на тези, които по-късно Карл Сейгън дава, както и на тези на Птоломей – две хилядолетия по-рано. Шест години по-рано, на много по-сложен език, същият въпрос Айнщайн дискутира в легендарния си разговор с индийския философ Тагор.
24 януари 1936
Скъпа Филис,
Научните изследвания се основават на идеята, че всичко което се случва е определено от законите на природата и следователно това се отнася и за действията на хората. Ето защо, научните изследователи трудно биха повярвали, че събитията могат да бъдат повлияни от молитвата, т.е. от желанията ни адресирани до едно Свръхествествено Битие.
Но, трябва да признаем, че нашето познание на тези закони е несъвършено и частично, така че, на практика вярата в съществуването на основни и общовалидни закони в Природата също се основава на нещо като вяра.
Също така, всеки който сериозно се занимава в изследване на науката се убеждава, че духът се проявява в законите на Вселената – дух много по-висш от човешкия, пред чието лице с нашите скромни способности трябва да се чувстваме смирени. Ето защо, отдаването на науката води до специални религиозни чувства, които са по различни от църковната религиозност.
Източник: brainpickings.org
Снимки: Children surround the great physicist Albert Einstein on his 70th birthday – kids.britannica.com, aeon.co