Мисля, че изкуството е идеалният начин за нас, хората, да съществуваме.
Режисьорът Емир Кустурица е роден на 24 ноември 1954г. в Сараево, Босна и Херцеговина.
Често бива наричан „балканският гений“, а кинолентите му са се превърнали в класика: „Аризонска мечта“, „Ъндърграунд“, „Циганско време“, „Черна котка, бял котарак“ и други. Известен е с позицията си против консуматорското общество и с призивите си към духовност:
Апартаментът, колата, разкошният живот – това не са лоши неща. Те се превръщат в лъжа, ако стават цел на живота. Всеки от нас трябва да има жизнена цел. Но ако вещите се превръщат в главен смисъл на живота, в основна цел, тогава нищо не излиза. Така няма да направиш нищо. Трябва да има някаква главна идея, главна цел, която да ни води по живота, да ни води духовно. Трябва да се определи своята задача, да се избере някой свой път. Само тогава можем да получим желаното. Идеята сама ще ни доведе до резултата. Богатият човек може да бъде и добър. Но ако гради живота си така, че да стане богат, животът му се превръща в безсмислица. Всичко, което съдържа някоя духовна идея, довежда до там, че човек постига позитивната си цел.
Днешният свят е такъв, че постоянно са му нужни войни. Въпреки че в литературата войната се осъжда и против нея са повечето хора, съвременната война се превърна в печеливш бизнес. Това е едно вечно предприятие, което мисли само как да припечели от човешката мъка. И главното лицемерие на съвременния свят е, че онези, които организират войните, едновременно финансират и антивоенните движения. Съдбата на човечеството е преплетена в един як възел, който не може да се развърже: от война към печалба, от печалба към война. Така се трупат капитали и огромни състояния. Съвременните войни се водят под лозунга „Демокрация и хуманност”.
Достоевски има цяла книга, посветена на преживяванията на един млад студент обладан от мисълта за убийството на една старица-лихварка. А днес по телевизията всеки ден виждаме гибелта минимум на петдесет човека, и също можете да видите всички тези петдесет смъртни случаи до вас на улицата. След като смъртта се е превърнала в тъмен обект на спекулации в медиите, тя е загубила своето значение.
Съвременните хора останаха без духовен ориентир. У тях остават само зли намерения, те искат да доминират над другите, да поробват хората.
Не можеш да се върнеш в страна, която е изгорила твоя дом.
И най-лошото нещо, което циганите направят, е хиляда пъти по-малко лошо от това, което правят американците.
Аз самият съм европеец - дори и за това само, че не съм азиатец.
Ние имаме общ характер, общи славянски навици - не умеем да планираме нашето оцеляване.
Аз знам едно: славяните имат велика култура, прекрасна земя, прекрасни хора, но начинът, по който организираме обществения си живот, ни прави неконкурентноспособни. Ако ние бързо не се променим, просто ще изчезнем от лицето на земята.
Моят оптимизъм се крепи на това, че аз не разбирам реалността. Аз съм вътрешно вцепенен - не я виждам. Затова съм и оптимист. Ако бях реалист, щях да виждам наоколо една непрестанна катастрофа.
Най-голямото предимство на западната цивилизация е, че е оставила сфера, в която имаш свобода да направиш нещо, но и да пукнеш самотен.
Аз не съм против пазара. Но ние не можем да го поставяме вместо Бог. Не всичко в нашия живот се нуждае от парично регулиране. Ако за морала няма акции на Уолстрийт, значи ли, че моралът е утайка? А светът върви натам.
Всички биха искали да живеят в едно щастливо общество, в което може да се срещнете с приятели, да пиете кафе с мюсюлмани, да разговаряте за теология с православни, или за Никола Тесла и други теми.
Уважавам Холивуд до 60-те години. Сега това е е фабрика за производство на видеоигри.
Аз съм свободен човек. Снимам тези филми, които искам, а не тези, които поръчват продуцентите.
Киното е вид изкуство, а изкуството и религиозният начин за познаване на света са доста близки. Затова, когато снимаш кино, опитвайки се да го построиш на сериозна основа, ти така или иначе засягаш въпросите за живота и смъртта, тоест – религиозни въпроси.
За мен съвременността е крайно обезценяващ термин.
Дори ако грешиш в нещо, ти можеш въпреки това да извършиш нещо велико – да докоснеш своя собствен предел.
Светът е нов и напълно променен. В този променен свят пазарът на идеи е лесно достъпен и лесно се създава. Вече няма оригинална поезия, извираща от опустелите пасбища, всичко е достъпно. А и този нов век всъщност е еклектичен, в него всички ние вършим размяна и взаимно си помагаме.
Най-важната опора в живота е да си психологически стабилен. Трябва да си уравновесен, силен и способен да правиш много неща. Просто съм роден със способността да върша много неща и доказах, че мога да се справям. Както учените казват, човек взема 23 двойки хромозоми от майка си и също толкова от баща си, въпросът е какво ще добави сам към тази смес? Коя е съставката, която ще те направи футболист, учен, модел? Тази неизвестност прави живота чудо.
Обичам аутсайдерите, техният живот и съзнание са спокойни, защото те не участват в нашия запрограмиран живот. Аз сам опитах да стана аутсайдер, но беше твърде късно. Още ги обичам и за това, че те имат много особен поглед върху живота.
Много пъти съм казвал – светът е станал по-лош, по-циничен, по-мръсен. Интернет, фейсбук и мобилните телефони – всичко това е нещо хубаво. Но прави ли то света по-морален и справедлив?
Предполагам, че и сексът във фейсбук скоро ще стане напълно безконтролен. Аз го предпочитам по най-стария начин – влюбваш се, обичаш. Останалото си идва само и не нужно да го говорим, защото ще стане пошло.
Човек е склонен към забрава, а с течение на времето техниката на забравяне става съдбовно човешко умение. Ако не беше повелителката забрава с умението си да забулва страстните мисли и ги предава на паметта, за да ги подреди, мозъкът би се превърнал в обикновен контейнер.
Да си близо до изкуството, да му се отдадеш и да можеш да го оцениш е едно от най-важните неща в този живот.
Убеден съм, че всеки човек трябва да съхрани утопичните си представи за света. Днес повечето хора нищо не споделят. Те си разменят само пари и изглежда от време на време - и малко любов.
Винаги има копелета, които искат да ви свалят на Земята. Но ние трябва да летим от време на време, ние трябва да усещаме тази радост, защото в противен случай сме нищо.
Снимки ~ quotesgram.com, novilist.hr