Геният може да се роди навсякъде, независимо от територията, политическия страх или големината на една страна...

... И Емир Кустурица е живото доказателство за това. Той е балканският хулиган, който покори света с любовта си към всичко и всички.

image 8 image fr

Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения.

Всички големи градове в Америка приличат повече на изложба за строителни материали, отколкото на онова, което ние в Европа наричаме град.

Балканците живеят с единия крак на асфалта и още не могат да извадят другия от селската кал.

Най-фината анестезия да се анулира ефектът от застрашаващият край на човешкия живот са думите "смъртта е непотвърден слух".

Просто, защото вярвам в идентичността и целостта на моята страна не ме прави ксенофоб или националист.

Как да се науча да живея във време, в което красивото и възвишеното са придобили антикварна стойност?

За циганите има само пари, любов и семейство. И толкоз. Нищо излишно.

Къщата не е просто творение, както изглежда някому. Това не са само квадратни метри, както го вижда модерната архитектура. Човек е свързан с невидими нишки с дома си. Може той да не се е сраснал с човека като при охлюва или мидата, но със сигурност е неговата база. Дори и когато няма дом и когато затъва, пропастта на човека се мери с дома, който няма.

Днешния свят е запълнен от "хай тек" езичници.

Филмите трябва да се споделят с онези, с които не споделяте живота си.

Омръзна ми от тази демокрация. В нея хората гласуват за кметове. Иска ми се да има град, в който ще се избират граждани.

Всеки път, когато правя филм, искам да се самоубия... такива са моите сюжети.

Най-приятните картини на едно преселване, каквито в моя живот има много, са в неразборията от вещи, разхвърляни навсякъде в празното пространство. От картонените кутии, торбичките и килнатите долапи стърчат какви ли не предмети и гледат човека право в очите. Докато не ги докоснеш, все си мислиш, че ги виждаш за пръв път. Същото е с фотографиите, събрани в кутии от обувки, и понеже животът стана по-дълъг, те са много повече, отколкото е необходимо. Посегнеш към една или две, а те започват да се хлъзгат по ръцете ти и се разпиляват на всички страни, бягат като събитията, които се изплъзват или се крият из коридорите на забравата. Срещата с желания безпорядък е много вълнуваща и всичко би било наред, ако човек не беше прокълнат. Дори и да реши никога повече да не погледне някои неща, те, сякаш носени от незнайна сила, се връщат обратно. Редовно, следвайки своята орбита, тези нежелани вещи се връщат пред очите ти. И тогава съжаляваш, че не си ги хвърлил навреме.

Ако принадлежиш на малък народ, който отказва да следва безропотно идеите на великите и в разгара на пренареждането на света въпреки всичко пита: "Къде сме ние в тази история?", могъщите сили те обсипват с бомби, които наричат милосърдни ангели.

Когато някой близък почине, времето престава да тече с обичайния си ход. В момента, когато чуе такава вест, човек мъничко умира. Чува по-лошо, говори по-тихо, става като онази улична лампа, за която не си сигурен дали излъчва светлина. И когато после, тръгвайки на погребението на починалия, човек стигне до мястото, на което трябва. желанието да не бъде дори малко мъртъв отново изцяло го съживява."

Снимки ~ bhdani.ba