Назаем от киното

"Аризонска мечта" е един от онези филми, които се промъкват през пукнатините. Холивудската бюрокрация е създадена именно, за да се предотврати появата на такива филми. Но това се случи и е по-безгрижно от самия ад - не можеш да спреш да гледаш, защото никой в публиката и вероятно никой на екрана, няма представа какво ще се случи по-нататък.” Това споделя известният американски критик Roger Ebert по повод появата на „Аризонска мечта” през 1993 г. Емир Кустурица посвещава този филм на своя баща и ни подарява мечтите си, пресътворени в кино шедьовър. Превръщат ли се мечтите в реалност или са само празни илюзии, с които болезнено се разделяме във времето? Можем ли да полетим - насън и наяве, къде отлита балонът на детството ни, защо мълчат рибите, как да погледнем в душата на онзи, когото обичаме? Всеки сам може да почувства отговорите на всички тези въпроси, докато пътува из просторните висини на „Аризонска мечта” и се спуска в неизследваните кътчета на сърцето си. Снимките събират великолепните актьори Джони Деп, Фей Дънауей, Джери Луис, Лили Тейлър и Винсънт Гало в сърцето на горещата Южна Аризона. Филмът на Емир Кустурица е награден със Сребърна мечка и Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Берлин през същата година.

Това е филмът, чиято фантастична музика освен всеобщо възхищение, предизвика и огромен скандал. Големите приятели Горан Брегович и Емир Кустурица, творили заедно през годините, се разделят заради плагиатството на култовата песен "In The Death Car", изпята от Иги Поп. Композицията, създадена от Брегович, се оказа всъщност стара песен на френския музикант Енрико Масиас.

„Аризонска мечта” е филм за мечтите и трудните времена. Онези, които отделят децата от родителите им. Онези, които карат очите на странната риба да се преместят от другата й страна и са свидетелство за съзряването й. Какво губим с това? Губим другата си страна. Но като губим нещо, всъщност печелим друго.

Iggy Pop "In The Death Car" (Arizona Dream soundtrack)

АКСЕЛ | Джони Деп

„Добро утро, Колумб!”. Това са обичайните думи на майка ми. Напомня ми, че Америка вече е открита и че мечтите са далеч от истините на живота. А какъв смисъл има животът, ако вече са ти обяснили разликата между ябълката и велосипеда. А ако захапеш велосипед, сам ще разбереш разликата. Но да си помислиш какво ще направиш е дори по-изморително от правенето му. Баща ми веднъж каза, че ако искаш да погледнеш в душата на някого, първо помоли за разрешение да погледнеш мечтите му. Това ще ти позволи да бъдеш снизходителен към онези, които са затънали повече от теб.

Казвам се Аксел Блакмор и работя в Отдела за опазване на рибата и дивеча. Повечето хора мислят, че просто преброявам рибата, но не е така. Аз гледам рибите. Виждам душите и мечтите им. После ги пускам в сънищата си. Хората мислят, че рибите са глупави. Аз винаги съм знаел, че това не е така. Рибите знаят кога да мълчат. А хората са глупави. Рибите знаят всичко – не им трябва да мислят. Тръгват от малките рекички, а аз ги подготвям за океана. По-скоро ще умрат, отколкото да се върнат там, откъдето са дошли. Това направих и аз – отплувах към големия град. Ето какво работя – временно зашеметявам рибите с ток и с дълбоко уважение ги загребвам и хващам една по една. Понякога поглеждам в рибешките очи и виждам целия си живот. Това можеш да видиш само в рибешките очи. Затова ги обичам. Както и да е, хващам и премервам всички риби, за да видя, че се развиват добре. Ако искат да разговорят – винаги съм готов да ги слушам. Това работи Царят на рибата. Рибите никога не са ме лъгали. Никога не съм виждал рибите да плуват в мръсотия, както го правят хората. Затова обичам работата си и обичам Ню Йорк. Не защото майка ми казваше, че това е място с магнетично привличане, а защото ти виждаш всички и никой не вижда теб.

Arizona Dream, 1993, directed by Emir Kusturica

Снимки: pinterest.com, deppendentsphoto.altervista.org