Стиймпънк явлението съвсем не е ново и се характеризира с устойчив темп на развитие, тъй като не се използва с комерсиални цели.
Потиснати от масовото производство, консуматорството и уеднаквяването, голяма част от хората намериха изход в собственоръчното изработване на предметите в заобикалящата ги действителност. Стилът става известен през 80-те и 90-те години на миналия век и съчетава в себе си елементи на научна фантастика, фентъзи, история и ужаси. Обхваща всичко – интериорен и екстериорен дизайн, облекло, аксесоари, сувенири, произведения на изкуството и дори моторните превозни средства. Най-отличителното е, че всеки един предмет е уникален, а от първостепенна важност е вникването в най-дребните детайли.
Стиймънкът е антоним на масовия вкус. Съчетанието на старинни технологии с футуристични иновации позволява развихряне на въображението до такава степен, че всеки предмет от бита се превръща в произведение на изкуството.
Идейно стилът е повлиян от романите на Жул Верн, Хърбърт Уелс и Мери Шели. В научната фантастика „стиймпънк” или „ретрофутиризъм” се нарича този жанр, който съчетава ерата на парните машини с научни открития, които реално не са съществували в онези години. Привлекателността му се дължи на това, че акумулира в себе си едновременно минало, настояще и бъдеще, комбинирайки наука и технология с чувствителността на миналото. Но вдъхновението за всяко едно произведение варира спрямо отделната личност и индивидуалните й особености. Развитието на технологиите непрекъснато ни теглят напред и това събужда сантиментално настроение и желание да запазим колкото се може повече от артефактите на миналото.
Вдъхновението идва и от постапокалиптичното настроение, породено от все по-нарастващата опасност от екологични катастрофи и усещането, че светът, в който живеем става все по-подчинен на технологичния напредък. Човечеството става все по-зависимо относно комуникацията си, придвижването, задоволяването на базисните си потребности като храна и облекло от технологиите. В случай, че настъпи срив, човекът ще се окаже безпомощна жертва на цивилизацията и техниката, на която в момента разчита за всичко. От тази зависимост привържениците на стиймпънк движението ясно се разграничават, като отхвърлят всякакви готови, оформени и обработени от други хора продукти и прегръщат всяка възможност да си създадат нужното сами. Последователите на тази тенденция не желаят да бъдат консуматори на чуждото и масовото, а се стремят да бъдат създатели на заобикалящата ги среда, с цел тя да бъде нагласена към вътрешната им реалност.
Тази естетика е абсолютно нестандартна и се характеризира с откривателството на уникални хибридни произведения. Стилът вдъхновява все повече млади художници и дизайнери, който имат експериментаторски дух, обичат да вникват в детайлите и имат желание за развитие с помощта на миналото.
Моторните превозни средства с парен двигател са една от най-впечатляващите области в стиймпънк тенденцията. Всеки един от създателите на тези машини е привлечен от възможността да създаде превозно средство с труда на собствените си ръце, като вложи в него въображението и душата си. Именно затова всяко едно е неповторимо. Тайната е в рециклирането – използват се части от старинни машини или такива, които са вече негодни за употреба. Прецизирането на детайлите е от особено значение и удивлението от всяка малка подробност нараства с по-внимателното вглеждане в тях. Двигателите са парни, което е не само по-екологично, но и осигурява постоянно налягане, което ги прави много лесни за употреба. Парните двигатели са много тихи и чисти и ускоряват мигновено.
За жалост не могат да съответстват на цената на масово произвежданите моторни превозни средства, но пък възможността за запазване, отстояване, и увеличаване на личната свобода на отделния човек е безценна. Самоизобретателността е примамлива възможност за противопоставяне на едрия производител и неговото влияние и едновременно с това шанс за разгръщане на креативните възможности във всяка една област.
Снимки: rebloggy.com, bikermetric.com