Философът, осмелил се да обяви, че Бог е мъртъв. Мъжът, борил се с тежкото си психично разстройство, който в пристъпи на умопомрачение прегръщал коне по градските площади. Ницше подарява на света идеите за Свръхчовека и новия морал – свят, в който оцеляват само силните. Болестта и страданието са неговия извор на философия – защото само болката ражда прозрение. Въпреки страданията "Обичай съдбата!", казва Ницше.

§ Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.

§ И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае...

§ Да се срамуваш от своята безнравственост, е първото стъпало от стълбата, на върха на която ще се срамуваш от своята нравственост.

§ Всички големи проблеми изискват голяма любов, а на нея са способни само силните, цялостни, положителни духове, уповаващи се само на себе си.

§ Човекът е нещо, което трябва да се превъзмогне. Човекът е мост, а не цел. Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека – въже над пропаст. Свръхчовекът е смисълът на земята.

§ Онова, което е най-презрително на света е "последният човек" – оскотял, пропаднал, покорен, който предпочита да потъне в блатото на "щастието"; предпочита мизерното удоволствие пред възможността да твори и да се развива: "Що е обич? Що е творение? Що е копнеж? Що е звезда? – тъй попита последният човека и премигва.

§ Опасността за мъдрия е в това, че той повече от всеки друг е подвластен на съблазънта  да се влюби в безразсъдното.

§ Благородният човек почита в себе си силния, също и този, който властва над себе си, който умее да говори и да мълчи, който с удоволствие проявява към себе си строгост и суровост и изпитва почит към всяка строгост и суровост.

§ Мисълта за самоубийството е добро средство за успокоение: с нея може да се преодолее някоя и друга тежка нощ.

§ При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!

§ Това, което се прави в името на любовта, става извън границите на доброто и злото.

§ Два са начините да се избавите от страдание  бърза смърт и дълга любов.

§ Не взаимната любов слага край на нещастието от несподелената любов, а голямата любов.

§ Две неща иска истинският мъж  опасност и игра. Затова и търси жената като най-опасната играчка.

§ С човека се случва същото, което и с дървото. Колкото повече се стреми нагоре, толкова по-дълбоко се впиват корените му в земята, надолу, в мрака и глъбините – към злото.

§ Още е свободен за велики души свободният живот. Наистина който притежава малко, толкова по-малко ще го притежават – хвала на малката бедност!

Снимки: tr.wikipedia.org