"Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами със себе си".
Той живее в "Дом за отдих от култура". Такава табела е издялкал сам и закачил на старата къща до прашния път. Скри се от културата още когато тя беше за пример, а той беше "символ". "Какъв секс-символ бе, душа?", пита дрезгавия му глас и къса усмивка слага край на тая тема. "Ей, на – имам си лоза – правя вино. Наклаждам си зеле – ям го със свинско. Като имам мисли – записвам ги. Не ми липсва киното. Това е животът!". Свободният му дух е намерил убежище в подножието на невисок революционен връх в Средна гора, опасан от недълбока река. Покрай реката са се подредили две бели черкви. Едната – стара колкото света, а другата – готова за сватби, кръщенета и жалейки. Неговата къща е като щъркелово гнездо, от което можеш да погледнеш отвъд историята и религията, и да се шмугнеш в природата. А аз съм дошла интервю да правя. Пием кафе под асмата, а връх Илинден е свидетел, че планината наистина ражда хора. Хора, които къде тихо, къде недотам изискано тропат по вратата и питат този знатен съселянин, избягал от града, ще затваря ли домати, че техните са много втасали, козе сирене да му донесат ли, или пък направо: "Знаиш ква убава ракия съм направил, ша донеса да я пробваме!". Защото така е на село - хората всичко си споделят. И това му е хубавото.
"Животът е красив, моето момиче... Нужен е малко повече кураж!", казва актьорът.
* Преди ден, Иван Иванов получи Наградата на София за изключителен принос в киноизкуството.
Мария Тонева
Снимка: Иван Пейков
