Колкото по-стар ставаш, толкова по-лесно е да бъдеш искрен

(The Tree of Life, 1905 by Gustav Klimt)

Преди дни, едно младо същество ме попита, какво е да си стар? И аз едва не се разсмях, защото не считам себе си за стара. Виждайки тази реакция, създанието страшно се смути, но аз си казах, че това е въпрос интересен, ще помисля по него и ще съобщя изводите си.

Старостта, реших аз, това е дар. Сега аз за пръв път се чувствам онзи човек, който винаги съм искала да бъда. Не, тук не става дума за моето тяло, разбира се! Понякога това тяло предизвиква отчаяние у мен – сенките под очите, петната по кожата, бръчките, увисналия задник.
Често съм шокирана от старицата, която ме гледа в огледалото, но не го преживявам дълго.
Никога не бих се съгласила да заменя моите прекрасни приятели, моя удивителен живот, моето обожавано семейство за по-малко на брой сребърни коси и плосък стегнат корем. Възрастта ме научи да бъда по-добра със себе си, по-малко критична.

Аз станах приятел със себе си. Не се укорявам за това, че съм хапнала повече сладки, че не съм си оправила леглото, че съм си купила идиотски каменен гущер, от който нямам никаква нужда, но пък придава такъв авангарден вид на моята градина.

Имам право да преяждам, да бъда екстравагантна, да не чистя след себе си. Свидетел съм на това, колко много мои скъпи приятели твърде рано си отидоха от този свят, още не разбрали, не изпитали великата свобода, която дава старостта.
Преча ли на някого, ако чета до 4 сутринта и спя до обяд? Мога да танцувам сама със себе си, за слушам прекрасни мелодии, и дори ако искам да си поплача за отминалата любов, защо пък да не поплача? Да се разхождам по плажа в бански, който с усилие удържа напълнялото ми тяло, ако искам да се хвърля във вълните на океана, без да се интересувам от пълните със съжаление погледи на младите същества, надянали изрязани бикини.

Те също ще остареят.
Да, понякога забравям, случва се. Всъщност, не всичко в живота е достойно да бъде запомнено, но за важните неща аз си спомням. И помня, че в онези млади години, сърцето ми неведнъж беше разбито. И как е възможно да бъде другояче, ако си загубил любим, ако е страдало детето ти, или когато твоето любимо куче е било прегазено от кола?
Но разбитите сърца са извор на нашата сила, нашето разбиране, нашето състрадание.
Сърце, което никога не е било разбивано, стерилно и чисто, то никога не познава радостта от несъвършенството.

Съдбата ме благослови, давайки ми да доживея до сивите коси, до времената, когато моя млад смях завинаги отпечата дълбоки следи по лицето ми.
Сега аз мога да казвам „Не!" абсолютно искрено. Мога да казвам „Да!" абсолютно искрено.
Колкото по-стар ставаш, толкова по-лесно е да бъдеш искрен. Много по-малко се тормозиш за това, какво останалите мислят за теб. Аз повече не се съмнявам в себе си. И дори си извоювах правото да греша.

И така, на твоя въпрос, мога да отговоря – харесва ми да бъда стара. Старостта ме направи свободна.
Аз харесвам човекът, в който се превърнах. Няма да живея вечно, но докато съм тук, няма да губя време в преживявания по повод това, което е могло да се случи, но не се е случило. Няма да се тревожа и за онова, което ще се случи. И ще хапвам сладко всеки Божи ден.

Из писмото на Филис Шлосберг

По материал на AdMe.Ru
Изображение: The Three Ages of Woman by Gustav Klimt, 1905