"Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден..."
(Народна песен)
Да, тогава Джордж Клуни щеше да е дважди честит. Да почерпи и за рожден, и за имен ден. Да знае, че е кръстен на Победоносец, пробол смъртоносно змея и избавил хората от неговите злини. Закрилник, борец, Великомъченик...
Да се събуди в ранни зори, па да се изтъркаля в росната трева, както традицията повелява – защото всичко по това време, е повито в "блага роса", а тя носи здраве и целебна сила. После да накара съпругата си Амал да замеси вкусен обреден хляб, да се качат в китния Балкан, да направят едно чеверме и поканят приятели на червено вино, да се повеселят и попеят... "Свети Георги ще помолим с нас по пътя да върви...". Следват весели наздравици и тържествено пушкане с оръжие...
На 6-ти вай, най-дълго търсещият и желан холивудски актьор навършва 54 години. Миротворецът въоръжен с "Оскар", "Еми", "Златен глобус", "БАФТА", с прошарени коси, благ поглед, изявена гражданска позиция, заявена политическа амбиция и най-сетне – очарователна съпруга, достойна за високите му изисквания. Клуни е виртуозен в своите уж бавни, но винаги уверени стъпки към върховете, в които са се прицелили добрите му кафяви очи. И няма да е никак чудно, един ден Америка да осъмне с Джордж за президент. Тогава филмът ще е истински, а зрителите ще са съвсем доволни. Какво му трябва още на Клуни, за да е пълно щастието му? Наследник, разбира се. А според американските таблоиди, бебето вече е на път. Бъди щастлив, Джордж, на добър час!
Първият ми спомен за чичо ми Джордж – бях на 4 години, когато семейството ни се събираше в неговата ферма. Той беше достолепен мъж, ярка личност, казваше, че по време на Втората световна война е летял на бомбардировач и се е срещал с Мис Америка. С една дума – чичо ми беше от ония мъже, които като влязат в стаята, буквално я освещават и осветяват с присъствието си. Напълно убеден, той говореше – "Не яж горчица! Ще ти докара инфаркт някой ден!". И трябва да призная, че и до ден днешен, като си слагам горчица на хамбургера, ми е доста неспокойно...
Най-важното, което научих от майка си Нина – умението да бъда гъвкав, да зная и правя много неща. Тя беше Кралица на красотата и водеше собствено тв шоу. Но на рождения си ден, си "подари" циркуляр и сама отремонтира покрива на къщата ни. Научи ме и на още нещо – да бъда реалист и да умея да се справям с всякакви тежки ситуации.
Когато убиха Боби Кенеди, баща ми беше журналист и правеше тв предаване в Кълъмбъс, щата Охайо. Беше време на много политически убиства – малко преди това бяха застреляли и Мартин Лутър-Кинг. Влиза баща ми в стаята при мен и аз разбирам, че нещо не е наред. "Дай ми пистолетите-играчки – давай всички, които имаш", каза ми той. Дадох му ги – и пластмасовите, и водните – всички. Той ги сложи в чантата си, после отиде в предаването и в ефир каза – "Моят син ми даде това. И ми каза, че повече не иска да си играе с пистолети". Ефектът от тази благородна лъжа беше феноменален. Баща ми знаеше как ще подейства на всички изказването на едно 7-годишно момче. Така разсъждавам сега – но тогава си казах – "Ей, та това беше любимият ми пистолет!".
Преди да стана актьор, съм се занимавал с много други неща – режех тютюн, продавах дамски обувки. И знаете ли, какво научих, докато ги продавах? Всички жени лъжат за размера на обувките си. Всички до една. Идва например дама с размер 41 и казва, че носи 38 и половина. Гледам й крака и виждам, че е 41 и казвам, че 38 ще й стяга. Тя обаче си напъхва по невъзможен начин крака в обувката, а после казва – "Ще ги взема!". Това се случи в Кентъки, 79-а.
Ясно помня времето преди успехите ми, когато седях на пода в килера на един приятел, напълно разбит. Приятелите ми се гласяха да ходят навън, да хапнат по един хамбургер – а аз нямах пари дори за това. Те, разбира се, предлагаха да ми услужат, но аз не исках. И това не случваше не веднъж... Помня, как моя приятел Брад тогава ми зае 100 долара. Днес той управлява нашата обща продуцентска компания. И знаете ли – аз все още му дължа тези 100 долара.
Снимал съм се в откровено лоши филми. Никога не съм разчитал, че "Батман и Робин" ще стане велик филм. Но видях в него един шанс за себе си. И така, снимките започнаха. Бях жалък в този костюм, стараех се да изляза някак и да си изиграя персонажа. Критиката ме съсипа за участието ми в този филм. И с право. Но забавното е, че без "Батман и Робин" нямаше да бъда този, който съм днес. Той ме научи, че моите провали и успехи зависят единствено от моя усет и вкус. След него, аз снимах различни филми – "Трима крале", "О, братко, къде си?" – все филми, които аз самият бих искал да гледам. Разбира се, не винаги всичко се получава добре. Но урокът на "Батман и Робин" беше много важен.
Ако бях президент, щах да попитам – "Нужно ли е да воюваме?". На какво прилича това? Обикновено, когато една страна воюва, хората са принесени в жертва. Дайте да погледнем истината в очите – единствените, които са принесени в жертва са онези 150 000 младежи, постъпили на военна служба, на които войната им се стовари като сняг от небето.
Защо е това суетене и разискване около еднополовите бракове? Та нима някой все още вярва в тайнството на брака? Какъв беше процента на разводите – 50%, мисля. Всички възражения относно узаконяването на еднополовите бракове стигат до един въпрос – "Какво следва сред това?". Ще разрешим ли и брак с коза, например? А вие ще отговорите – "Ами да, защо да не разрешим и това. Нека обаче бракът бъде законен". Е, ако вие сте толкова луд, че искате да се ожените за коза, давайте, вземете я! Скачането от небостъргач е забранено – със закон. Но ако този закон се отмени, дали всички ще се юрнат да скачат оттам?
Най-хубавото в моя живот са приятелите. Онези, които съм приел за мое истинско семейство – и така е повече от 25 години. Това са всички онези момчета, които са честни с мен, а аз им отвръщам с взаимност. На тях не им пука къде работя, те имат своя работа, свой живот и семейства. Но всяка неделя ние ходим на кино, играем баскетбол, събираме се заедно или пътуваме. Ние пазим своето приятелство. Аз го пазя повече, отколкото дори своя брак.
Бях там, когато чичо ми Джордж почина. Научих, че смъртта е най-личното дело от всички, което ни предстои да направим. Всички умираме в самота, това е истината. Последните му думи бяха: "Колко е обидно...". А аз се замислих – за какво ли говори – дали за пушенето, дето му съсипа здравето, дали за пиянството, дали изобщо за живота – че не е направил онова, което е могъл. Тогава си казах, че не искам някой ден да се събудя на 65 и да си кажа – "Колко е обидно!".
Снимки: esquire.co.uk, all-celebrity-photos.com, fotogl.com, themanhasstyle.com