Нобелов лауреат и носител на награда „Пулицър", Джон Стайнбек е известен със своя подход в писането на текстове в духа на соцреализма – да се казва най-вече това, което действително е важно. В свое интервю за списание The Paris Review през 1975 г., той споделя творческите си правила.
• Избавете се от мисълта кога ще свършите своята работа. Не мислете за това, че трябва да напишете 400 страници – просто пишете по една на ден – това помага. Накрая с почуда ще откриете, че сте свършили своята работа.
• Пишете свободно и толкова бързо, колкото можете – просто излейте всичко на листа. Никога не редактирайте или пренаписвайте преди да сте поставили точка. Обичайно, пренаписването не е нищо повече от това, да не се движите напред. То е пречка и за свободния поток от мисли и ритъм, които ви помагат при работата.
• Забравете за публиката. Първо, безличната маса ви плаши до смърт, и второ – тя съществува само в театъра, в литературата я няма. В литературата вашата аудитория – това е един единствен читател. Стигнах до извода, че понякога е много по-добре да избереш някого от познатите си и да пишеш за него.
• Ако дадена сцена или глава не се получава, и на вас ви се струва, че може да я направите по-добра – оставете я на мира и продължете нататък. Когато свършите, може да се върнете към нея и навярно ще откриете, че причината за вашата неудовлетвореност е била в това, че тази част на текста просто се е оказала не на мястото си.
• Отнасяйте се с внимание към епизодите, които са твърде скъпи на сърцето ви и ви се нравят повече от останалите в текста. Обикновено тези епизоди не се вписват в „тъканта" на цялото повествование.
• Ако пишете диалог – преговорете го на глас. Само тогава той ще зазвучи като истинска реч.
Снимка: imdb.com
