През юни се навършват 150 години от рождението на един от последните романтици в литературата – У.Б. Йейтс. Ирландският поет, драматург, дал своя принос за създаването на Народния театър в Ирландия, награден с Нобелова награда за литература през 1923 г. Авторът, чиято вдъхновена поезия във високохудожествена форма, дава израз на духа на цяла една нация.
Четирите възрасти на човека
В битка той със тялото се сдави.
То го победи. И се изправи.
Със сърцето тръгна на двубой -
чезнат и невинност, и покой.
И с ума се сби, лице в лице.
Изостави гордото сърце.
С Бога днес се счепква в диалог.
В полунощ ще надделее Бог.
Не чакайте да ковете желязото, когато стане горещо, а го направете горещо от удари.
Защото беше ирландец, той имаше трайно чувство за трагедия, което го поддържаше в миговете на радост.
Мисли като умник, но разговаряй като нормалните хора.
Това, което може да се обясни, не е поезия.
Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.
Мисля, че можете да оставите изкуството, високото и ниското, на съвестта на човечеството.
Образованието не запълва празнината, то пали огъня.
Веднъж да се опиташ да се опреш на закона на религията, отваряш път за всеки вид нетолерантност и религиозни преследвания.
Всички празни души клонят към крайни мнения.
Народното изкуство е кралицата на човешката творческа мисъл и тъй като отхвърля както всичко мимолетно и скучно, всичко плиткоумно и повърхностно красиво, така и всичко низко и неискрено, а съсредоточава в себе си най-чистите и непреходни размисли на поколенията, именно то е почвата, от която черпи жизнени сокове голямото изкуство. Независимо от това дали се разказва край огнището, дали се пее край пътя, или се гравира върху камъка, това изкуство, оплодено и оразмерено от индивидуалните умове, налага своята власт, когато часът удари.
В едно общество, отхвърлило изначалното богатство на въображението, едва малцина – не повече от три-четири хиляди на милион, - ощастливени от качествата на собствената си натура и от случайното стечение на обстоятелствата, след много и много труд съумяват да прозрат до дълбините на въображението, а все пак „въображението – това е самият човек.
(От „Кръвта и луната")
Снимка: William B. Yeats, 1911, photo by G.C.Beresford (1864-1938); commons.wikipedia.org
