Да сравняваме съвременния живот можем с каквото е угодно – с живота на средностатистическия американец или с бита от каменната ера. Може пък и изобщо да не правим сравнения, на всеки както е угодно.
Когато съвременните хора зациклят в тъмната страна на битието, хубаво е да си припомнят някои факт от миналото. Просто за да оценят светлата страна на днешния живот и да му се порадват. Само ако желаят, разбира се.

Шефката ми си мисли, че съм много тиха и кротка. Така е, защото не е чувала коментарите ми относно живота на жените в миналото, естественото раждане и отказа ми от традиционните изказвания от типа „някога на село всички винаги са били здрави".
Да, преди ракът не е бил така разпространен. Защото не са го диагностицирали. Човекът умирал, и това е. Не е имало и толкова проблеми с алергиите при децата. Те умирали от дифтерит или от глад. След откриването на Америка, половин Европа измряла от сифилис, а половината индийци от грип. В Англия по времето на Хенри VIII, простия грип уморил половин Лондон.
Нямало проблем и със силните жени. Те просто нямали нито права, нито възможности, нито паспорти, нищо – тях ги изнасилвали и убивали. И никакви проблеми с оргазма също не съществували – такива просто нямало.
И с извънматочната бременност и следродилната депресия са нямали проблеми. Първата била и последна - жената умирала. Тежка била работата...
Онези, които не умирали при раждане, на 40 вече били със смъкната матка – от постоянната тежка работа. Ластични гащи също нямало.
Всеки, който иска красиви рокли и балове, нека чете мемоарите на Екатерина Втора. Да, да..., жената на наследника на престола, а после императрица. Там има много да научите за варицелата, женските проблеми и битовите трудностите на знатните люде. Да, да..., у същите тия хора, задоволени с всичките блага на тая цивилизация. Докато четях тия мемоари, останах с впечатлението, че днес живея не просто разкошно, а много, много по-разкошно от императрицата тогава.
Моята прабаба и първата жена на дядо ми умрели при раждане, а половината братя и сестри на баща ми починаха от инфекции, които днес изглеждат като фантастични истории от филм на ужасите.
И това не е свирепото средновековие, а двадесети век. Е, всъщност който има нужда от силни усещания, може просто да надзърне в женската енциклопедия от 80-те години и да прочете подборно за личната хигиена на дамите.
И какво сега – преди сто години, моите леки раждания биха убили или мен, или дъщеря ми. А те бяха леки, благодарение на медицината. Когато ме питат, в кои времена бих искала да живея, отговарям – днес, сега. Не зная какво ни чака в бъдеще, но днес имам всичко, което ми е нужно – дрехи, подслон, право на избор, възможност да пътувам навсякъде, да уча и работя, където пожелая, средства за контрацепция и хигиена. Мога да се разделя лесно с някой, когото не харесвам, ако не желая да живея повече с него. Мога да карам кола, да се науча да се бия дори, за да отбранявам себе си и своите близки – ако се налага, и да, тогава имам и големи „шансове" да попадна за това в затвора. Така е. Но затова няма да бъда убита с камъни или метната от скалите като опозорена.
Да, в нашето общество има толкова проблеми, но сравнени с онова, което е било преди, те са просто страхотни.
А желаещите да гледат постоянно назад в миналото, май наистина не разбират къде попадат. Аз разбирам. И зная, че за да живеем така сега, за да стигнем дотук, това е титанично дело. Щастлива съм, че живея днес и по този начин.

Източник: AdMe.ru
Илюстрация: Jean-François Millet - Gleaners