Като всички писателски синове и моят син прописа... Не само прописа, но и пропечати... За да не се дели от колектива?... Наследственост? Що ли?....
Какво ли не му думам, какво ли не предприемам, за да го отклоня, но той не разбира нито от мобла, нито от корба:
- Моля ти се бащински, не ми увеличавай несгодите, та и ти сега...
Той не ме доизслушва:
- Татко, синовете на посредствените писатели стават добри писатели...
- О, така ли?... Вече и самочувствие?...
- Пък и ако не стана, тебе ще утвърдя, най-после...
От „Няма начин, Хамлете!", Радой Ралин
