Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително. Но гладът не минава, а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а един ден; когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на прозрение.
Когато се случи такова нещо на Юкон, мъжът обикновено слага храна в лодката, ако това става през лятото, а през зимата запряга кучетата си и поема на Юг. След няколко месеца, стига да надделее верността му към Севера, той се завръща с жена, която трябва да сподели с него тази вярна любов, а наред с нея и лишенията. Това е само още едно от доказателствата за вродения егоизъм на мъжа."

* Фрагмент от „Синът на вълка", Том 4 Разкази и новели, Джек Лондон, изд. Георги Бакалов
Снимка: London in 1903, en.wikipedia.org