Десет години след дипломирането си, група бивши студенти посетили своя любим професор по психология. Седнали, поговорили... А когато професорът ги попитал как живеят, завалял дъжд от оплаквания и истории за безброй житейски несгоди.
Възрастният преподавател предложил на младите хора да изпият по чаша кафе. Отишъл в кухнята и се върнал с голяма кана и поднос с различни чаши – едните прости, другите изискани - порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, всякакви. Когато всички си налели кафе, професорът им казал:
- Навярно забелязахте, че всички скъпи чашки бяха разграбени. Никой не пожела да пие кафето си в проста и евтина чаша. Желанието да притежавате най-доброто и най-скъпото е в основата на вашите проблеми. Разберете правилно – не чашката прави кафето ароматно и вкусно. Понякога тя просто го прави да изглежда по-скъпо, а понякога дори скрива какво всъщност пием. Вие искахте да пиете кафе – това беше вашето истинско желание. Но вие съзнателно избрахте по-добрата чаша и започнахте да се оглеждате какво са избрали останалите. Помислете върху следното - животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто формата, начин за поддържане на живота. Каква чашка имаме е без значение, не тя определя ценностите в нашия живот. Понякога вторачвайки се в чашата, забравяме да се насладим на кафето в нея. Наслаждавайте се на съдържанието, не на външната обвивка.
Източник ~ Журнал Клубер
Снимка ~ thegryphon.co.uk
