Днес се навършват 101 години от рождението на уелския поет, драматург и публицист Дилън Томас. Води труден и бурен личен живот. "Бях самотен и нощен скитник и постоянен подпирач на кьошетата." - казва приживе Томас.

Чрез поезията си изследва природата на човека, особено безсъзнателното й начало. Наричат я "поезия на невидимото битие". "Тези поеми, с всичките си несъвършенства, съмнения и обърканост, са написани от любов към човека и с благословията на Бог. Проклет да съм, ако не е така."

Умира 39-годишен на литературно четене в САЩ в резултат от злоупотреба с алкохол. Последните думи на уелския поет са "Изпих 18 чисти уискита... Мисля, че това си е абсолютен рекорд." Надисът на надгробния му камък гласи: "Земята на моите бащи. Моите бащи могат да я имат." Нека си припомним един от шедьоврите му:

Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Мъдрецът, в края си приел съдбата
не смогнал с реч да освети нощта,
не си отива кротко в тъмнината.

Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил крехките си дни в ширта,
вие срещу смъртта на светлината.

Безумецът, възседнал синевата,
разбрал, че сам е внесъл тук скръбта,
не си отива кротко в тъмнината.

Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на радостта,
вие срещу смъртта на светлината.

И ти, мой татко, сам на висотата,
ругай, ридай с плача на яростта!
Не си отивай кротко в тъмнината!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!


Когато човек изгаря своите мостове, се получава много хубав пламък.

Алкохолик е някой, който пие колкото теб, но не го харесваш.

Добрата поема допринася към реалността. Светът никога вече не е същият, след като му се добави една добра поема.

Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.

Този, който търси почивка, намира скука. Този, който търси работа, намира почивка.

Функцията на просперитета е да се грижи за себе си.

Макар любовниците да са изгубени, любовта не трябва да бъде.

Не бъдете прекалено критични към поемите, поне докато не бъдат написани. Винаги съм смятал, че написаното вдъхва някаква сигурност. Ако не струва, поне има убеденост.

Някой ме отегчава. Май съм аз.

Поезията не е най-важното нещо в живота. Много повече харесвам да си лежа във ваната и да си чета Агата Кристи.

Снимки ~ libweb.lib.buffalo.edu, theguardian.com