За вярата ~ лаконично от сръбския писател

Душан или Душко Радович е сръбски поет, писател, журналист. Обичан от децата, заради стиховете, обичан от по-големите заради остроумните му афоризми. Наричали го „добрият дух на Белград", заради сутрешните му приветствия по радиото от студиото на върха на кулата - "Който е имал щастието сутринта да се събуди в Белград, може да счита, че е постигнал достатъчно в живота си. Всички останали желания биха били нескромни."

„Преди да тръгнете да търсите щастието, проверете - може вече да сте щастливи. Щастието е мъничко, обикновено и не се набива на очи - затова и мнозина не успяват да го видят."

Dusko Radovic 1

Неверник

Петър всяка нощ сънува, че има Бог.
Бог не съществува, но в неговия сън съществува. Идва, гледа го, разговарят. Бог му казва "ти", той на Бога – "Вие".
Едва чака да се събуди. Да не Го вижда повече.

Но денят отминава и идва нощ. А Бог нито една нощ не пропуска.
По зъболекари ходи Петър. Мисли, че това е от болен зъб. Но не е от зъб.
Защото Онзи пак се явява.
Изпращат Петър да се лекува. В най-далечната болница и скришом. А Бог – след него, в първия болничен сън. И оттогава пак всяка нощ.
А не съществува.

След известно време Петър умря. И същият този Бог му дойде и в този последен сън. Взе измъчената душа и я сложи на най-хубавото място, между самите архангели и серафими...
Петър чака кога ще се събуди.

Не вярва и не вярва.

Dusko Radovic 2

Превод ~ Андрей Романов, pravoslavie.bg
Илюстрации ~ detinjarije.com, galerija-a.com