За светлините на Париж, за вярата в бъдещето, за красотата и любовта ~ с думите на писателя Ъруин Шоу в деня, когато свеждаме глави и скърбим за стотиците невинни жертви на смразяващите терористични атаки във френската столица.
Тръгваш от маса в кафе, защото всичко в Париж започва от маса в кафе.
Чакаш момичето, което обичаш.
Кафето е черно и, противно на всеобщата мълва - вкусно и ако го искаш au lait, човекът зад тезгяха сипва малко мляко в медена кана, пуска пара върху него с ръмжащ и хрипав звук и поднася кафето ти с пухкава пяна.
И сега седиш на масата в кафето и изгаряш от нетърпение да разгърнеш Париж за пръв път пред това великолепно, нереално и непосветено същество.
Лято е, или есен, или зима, или пролет и е слънчево, и вали, и по статуите има сняг, и по Сена плуват ледени блокове, и дърветата са отрупани с цветове, и плувците се гмуркат в пречистените води на дървените басейни покрай бреговете на реката, и е рано сутрин, и е късно вечер, и президентът дава бал, и републиканските гвардейци са навън с нагръдници и росерни пешове, и североафриканците са наизлезли по Площада на републиката да се борят за автономия, а в металните блестящи шлемове на всички полицаи личат вдлъбнатини.
Неделя е и влюбените са навсякъде из Булонския лес, а лъвовете реват към тълпата отвъд дълбоките ровове в зоопарка „Винсен“. Четиринайсети юли е и има паради и полагане на венци в памет на загиналите, и в памет на Бастилията, и в памет на злощастния Фулон, чиято отразяна глава била разнасяна по продължението на цялата Рю Сен-Мартин през 1789, набучена на кол, с трева, натъпкана в устата, защото се осмелил да каже веднъж за парижани: „Eh bien. Щом тази паплач няма хляб, да яде сено.“ Също се чува шума от самолети, кръжащи над града във формации и навсякъде по улиците и в градините на големите къщи има танци и в небето зад катедралата излитат фойерверки, а маршалите на Франция стоят мирно, докато оркестрите свирят химна, в който между другото се пее и: „На оръжие, граждани!“
Във въздуха се разнася миризмата на прясно печен хляб и улиците са пълни с хора, които бързат към дома си с дълги, неувити самуни под мишница. В препълнените хали по рафтовете са изложени десетина различни видове pate, и алсатийски choucroute, и gnocchi, и охлюви, и coquilles Saint-Jacques, готови да потънат в пещите, а момичетата зад тезгяха звучат като цял хор флейти, докато съобщават цените на купувачите. В метрото експериментален влак се плъзга по гумени релси, за да облекчи нервната агония от факта, че съществуваш в двайсети век.
Фонтаните на Рон-Поан подскачат и хвърлят ефирен шлейф от пръски по обграждащите ги цветни лехи, а Нотр Дам е осветен обилно и изглежда нереално лек на каменния си остров, и улиците са пусти, и движението е пренатоварено, и ти седиш и кроиш планове за този безкраен, всесезонен, идеален ден, прекаран с твоето идеално момиче в града, който е Йерусалимът на толкова много странни поклонения и столицата на носталгията, града, който не можеш да напуснеш, без да изпиташ лекото, остро усещане за изгнание.
Момичето, което обичаш все още не е пристигнало, затова притваряш очи и си представяш началните стъпки от обиколката.
Най-напред трябва да има общ, птичи поглед върху целия град, а няма по-подходящо място за това от върха на Айфеловата кула. Оттам можеш да видиш как градът се разпростира в прегръдките на криволичещата си река, как се разлива в сребърна мъгла по облите опасващи го хълмове и централната равнина. Оттам се виждат домовете, магазините, гробищата и местата за поклонения на три милиона души, вижда се върхът на Монмартр, където едно време се е издигал храмът на Меркурий, в който Сен Денис е бил обезглавен. Можеш да проследиш извивките на реката и да видиш къде притоците се присъединяват към нея, и да видиш Марн, и можеш да разкажеш на момичето си как преди векове скандинавците са плавали по същата тази река с тесните си дървени лодки, жизнерадостно съсичайки по пътя фермерите и обитателите на града с брадвичките си, както е бил обичая на пътуващите по онова време.
Булевардите носят имената на победи и воини, а в каменните блокове на самата арка са вдълбани имената на 172 битки. Много от улиците на Париж са кръстени на бойни полета, по които французи са удържали победи и се чудиш какви ли поражения би донесло на духа на едни граждани, от чиито устни се откъсва звукът на триумфа, всеки път, когато казват на таксиметровия шофьор накъде да кара и дали биха били по-различни днес, ако наред с авеню Уограм и авеню дьо Фридланд имаше булевард Седан и Площад на Поражението.
Ако е пролет, кестените са отрупани с розови и бели цветове и макар момичето ти никога преди да не е идвало в Париж, при всички случаи е чело за тези прословути парижки кестени достатъчно много, за да не се налага да казваш каквото и да било за тях. Но ако е късна пролет, тези цветове се стелят като плътни килими покрай тротоарите и се вдигат на розови и бели облаци след всеки преминаващ автомобил, а младите момичета се носят по улиците под шарената сянка на път за първото си причастие с развети бели воали като фини, нежни булки със смели очи.
Докато обядваш си спомняш, че Виктор Юго е казал още: „Париж е тавана на човечеството“, след което бил принуден да избяга и да прекара 18-е години от властваето на Наполеон III на островите Джърси и Гернси.
Излизаш от Лувъра, минаваш покрай Жана д’Арк - златна на позлатения си кон - и влизаш в най-любимия си музей в целия свят - музея „Жю де Пом“, където са събрани великите импресионисти и където, дори и в най-мрачния и дъждовен следобед сякаш слънчева светлина струи от стените. Тук Сезан, Реноар, Моне, Мане, Дега и Писаро съобщават на всеослушание, че въздухът е прекрасен за дишане, че жените са красиви, че храната е вкусна, че виното е великолепно за пиене и че светът, независимо дали си на парижка улица, или в градина на Шату, или в някое село на Юга, е място, в което си струва да се живее.
Момичето ти така и не се е появило, разбира се. На съседната маса една жена разправя:
- Имам един приятел, който работи във „Фигаро“. Той казва, че войната ще започне през септември. Какво мислиш, че ще се случи с Париж?
- Париж ли? - казва мъжът до нея. - Париж ще бъде пощаден.
- Защо?
- Защото Париж винаги го пощадяват - отговаря той и си поръчва едно кафе.
* Избрани откъси от „Париж! Париж!” от Ъруин Шоу
Картини ~ Jean Cocteau original lithograph | Les maries de la tour Eiffel; la tour Eiffel - Jean Cocteau ,1939
