“Самостоятелният мъж“ и “самостоятелната жена“ е шумотевица, която идва от другаде, от големите ледени самоти…

Авторът на “Сияние на жена”, “Голям гальовник”, “Обещанието на зората” Роман Кацев е френски писател от руско-еврейски произход, познат най-вече под псевдонима Ромен Гари. Истински литературен мистификатор – издава произведенията си още под имената Емил Ажар, Фоско Синибалди, Сатан Богат. През 1956г. Получава наградата “Гонкур” за романа си “Корените на небето”. По регламент тази награда се присъжда само веднъж в живота. Но Гари започва да издава следващите си романи под псевдонима Емил Ажар и така през 1975г. получава втора награда за великолепното си произведение “Животът пред теб”, като така става единственият носител на наградата два пъти. Заслужено. Мистификацията бива разкрита половин година след смъртта му. В началото на декември 1980г., две години след развода си с американската актриса Джийн Сийбърг, Ромен Гари се застрелва с куршум в устата, като от предсмъртната му изповед се разкрива тайнствената самоличност на Емил Ажар. Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател. Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.

Аз излязох от неведението на три или четири годишна възраст и от време на време то ми липсва.

Толкова жени съм познавал през живота си, че, тъй да се каже, винаги съм бил сам. Прекалено много, значи николко.

не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.

Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна.

Една жена, която щом остане сама, започва да слуша музика… няма по-спешно нещо на земята.

– Обсебваща ли съм?
 Ужасно. Когато не си тук.

Онова, което разпада двойката, в крайна сметка я споява повече. Трудностите, които ни отдалечават, в крайна сметка ни сближават, ако ли не, значи това не е било двойка. Двама нещастници, които са объркали посоката и които са се озовали заедно…

Двойка, това значи жена, която живее един мъж; мъж, който живее една жена.

щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази.

– Нищо не разбирам от любов.
 То е защото самата любов разбира всичко и просто трябва да я оставиш да действа.

Любовта е единственото имане, което нараства заедно с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.

В тези времена всеки крещи от самота и никой не знае, че крещи от любов. Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.

- Ами на шейсет, когато остарея? Какво ще стане?
 Искаш да кажеш коремът, гърдите, задникът, тия неща ли?
 Ами да. Страх да те хване, не е ли така?
 Не е така.
 Как не е така? А когато стана стара чанта?
 Няма стари чанти, това са истории без любов.

За “Илиадата” казват, че е епопея и се възхищават на хилядите героични битки в нея. Много по-трудно е човек да говори за двойките, които остаряват в нежност, а те са най-красивите ни победи.

Нищо от онова, което ни свързваше, не беше само наше, нищо не беше различно, уникално, рядко или изключително, имаше дълготрайност и вечност, имаше двойка, бяхме по-стари от човешката памет. Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце.

Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм оттам.

Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост.

Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си.

и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен.

Понякога погубването на чувствителността е въпрос на оцеляване.

Човек не бива да отглежда мъката си, в това е всичко.

За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.

Но усмивките често са тъжни, трябва да им влизаме в положението.

то, щастието, е известно най-вече със своята липса … не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане.

В живота идва момент, когато всички жени, които човек е познавал, съставят един много ясен образ на онази, която ви липсва. И когато си тръгват, ви оставят него. Тяхната благодат към вас.

когато си дал всичко на една жена, то става неизчерпаемо. Да си мисли човек, че всичко е свършило, защото е загубил единствената жена, която е обичал, е пълна липса на любов.

Няма нищо по-мъчително от двойка, която се разпада и се влачи, а от всякъде изпуска…

– Наистина го обичах десет години. И когато престанах да го обичам, се опитах да го обичам още повече. Върви, че разбери.
– Вина. Човек изпитва срам. Не иска да го приеме. Бори се с това. Колкото по-малко обича, толкова повече се опитва. Понякога прави такива усилия, че се задушава. Всъщност, онова, което се харесва на онези горе, не са нашите победи или провали, а красотата на усилията ни.

Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен ми се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, като умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен, ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална, ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш, ако е невежа, ти пък знаеш за двама, ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че това не е най-важното. И продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама. Това е.

Угасналото чувство не дължи извинения никому.

Снимки ~ yulbaba.com, szombat.org