Рождество
Сняг заваля в онази нощ, но късно.
Светът не можеше да стане бял.
Човечеството вече беше мръсно.
То вече бе направено от кал.
Затътри Йосиф калните галоши
към кръчмата - да черпи по едно.
По три изпиха, гледаха го лошо:
баща на син с неясно потекло.
И той се срина. Злото се прокрадна
във иначе добрата му душа.
И се прибра вместо с цветя - със брадва.
Замахна, но се свлече във калта.
Мария с гняв измоли небесата,
на две превита в калния си шал:
Дано синът ми ходи по водата!
Дано и той не гази в тази кал!
Камелия Кондова
