Морис Дрюон оставя впечатляващо писателско наследство от над петдесет произведения. Сладкодумен разказвач с интерес към историята и големите епически теми, носител на награда „Гонкур”, член на Френската Академия. Книгата му „Мемоарите на Зевс”е космически дневник на олимпийския владетел, който по необикновен начин обединява разпокъсани легенди и ни повежда през тази земя на митове. „Никоя от книгите ми не е предизвиквала по-разнообразна и вълнуваща кореспонденция. Да научи, че прочитът на книгата е подтикнал млад човек да учи гръцки, че млада жена е почерпила сили да се възвърне към живота, че физик рационалист е намерил в нея отзвук на собствените си търсения, са неща, които, заедно с други, доказват на писателя, че усърдието му в работата никога не е достатъчно”, споделя Морис Дрюон.
Ние пък споделяме красивите му думи за гръцката земя (от името на Зевс) и изпитваме светла добросъседска завист ☺.
Малка е Гърция; но и вашата ръка е малка при това обаче в нея всичко е отбелязано - равнините на вашето бъдеще, върховете на способностите ви, притоците на любовите ви, кръстчетата за опасностите; вашата длан съсредоточава и прилага всичките ви енергии; вашите миниатюрни пръстчета опипват, стискат, дълбаят, чертаят, оформят и изграждат всичките ви творби.
Погледната отгоре с погледа на боговете, Гърция прилича на ръка. Тя е ръката на човечеството, дланта на действието, в която всичко се е формирало и реформирало между смътните спомени за изгубения Златен век и надеждата за предстоящ Златен век.
Гърция е по мярката на човека или, по-точно, тя е мярката на човека. Природните опасности са преодолими за него, а трагедията на стихиите остава във възможностите на съзнанието му. Планините са високи, стръмни, трудни за изкачване, но са достъпни. Пустинното плато не е чак толкова широко, че да не предложи извор или сянка, преди пътешественикът да се изтощи. Морето е примамливо и без прибой стига до пиниевите горички или пък е продължение на полето, приканва към следващия залив и носа, откъдето се разкрива остров в златистата мъгла - място за отдих от приключенията.
При други климати, по-влажни или изтощителни заради слънцето, човекът сякаш се разтваря на място в настоящето си, Изчезва в тлъстото растително тесто или се изронва като пясък. Другаде, в обширните степи или при неблагосклонни географски ширини, човекът не може да просъществува, да предприема, да завоюва, освен ако не се събере със стотици или милиони, за да надмогне разстоянията, да се организира срещу сезонните контрасти, да се справи с исполинската природа. Той вече не е човек; станал е човеците, гъмжаща маса от безбройни стъпки и сглобени действия.
В Гърция човешкото си остава единично, натоварено само от собственото си значение. Всеки лозар, който тъпче черните гроздове в лепкавата каца, е лозарят; всяка предачка, която върти вретеното край пътя, е предачката; детето, което хълца, е сирачето; войникът, който минава с копие на рамо, е войникът.
Тъкмо този характер на единичност, присъщ на човешкото действие, е изявил Гърция като земя на митовете, тоест доставчик на дефиниции, останали като вечни образци на отношенията на човека със себеподобните му, както и с Вселената. Това именно е гръцката съдба.
Картинa: Venus and Adonis, by Annibale Carracci (1560-1609)