Една малка история за любовта от Андерсен и „Под върбата”
Имаше на една маса две курабийки, едната във форма на мъж с шапка на главата, другата - жена без шапка, но украсена с някаква захарна пяна ...
Мъжът имаше от лявата страна една горчива ядка, която представляваше сърцето му, жената, напротив, бе от чиста захар. Те лежаха на масата за реклама и лежаха дълго, и се влюбиха, но не откриха любовта си...
„Той е мъж, той трябва да каже първата дума”, мислеше тя, но бе доволна само от туй, че любовта й с любов среща.
Дни и седмици те лежаха на масата и изсъхнаха. Мислите на жената ставаха все по-нежни и по-женствени.
„Достатъчно е, че съм близо до него”, мислеше тя и в туй време се пукна през средата.
Да би знаяла моята любов, би издържала повече, мислеше той.
Картина ~ Elisabeth Jerichau-Baumann, „H. C. Andersen reading the tale Englen loud to her children”, 1862