… Затова, мили мой, невежеството се нарича мрак и липса на светлина. И се нарича още отсъствие на знание и напразни са всички опити на тези, които търсят, защото заспиват в мрак и се събуждат в мрак. А животът им е бил само сън и дим.
Затова мъглата е гъста, а щастието невъзможно. И страданието неизмеримо. Защото сънят ражда страх и невъзможна любов, която погубва сърцето, и колко е силен грехът. А пробудилият се в знанието търси опрощение за своето невежество и благодари за спасението си. Защото няма успех без знанието и няма щастие извън него. Затова светлината е твоята крепост и още свободен дом. И няма сила, която да сложи преграда на сърцето ти и окови на ума ти, защото се събуди. А заблудите разби на прах. Но колко далеч беше.
Добре дошъл у дома.
… Защото пробуждането дарява човека с душа, а душата открива своя Бог. И равнопоставени са двата свята. И земята и небето стават едно, и изчезват различията.
От „Добре дошъл у дома”, Иван ИВАНОВ
