„Стрелките на часовника не знаят, какво е това любов.“

От 12 годишен Борис Виан знае, че е обречен. Прекарва тежко заболяване, което поразява аортата на сърцето и причинява сърдечна недостатъчност, като лекарите предричат, че едва ли ще доживее до 40 години.  За това пък сърдечната си недостатъчност компенсира с артистична предостатъчност – изявява се като писател, драматург, поет и музикант – композитор и тромпетист.  Живеейки със съзнанието за ограничените си дни, за него сякаш всеки миг е спечелен и трябва да се изживее напълно и оползотвори максимално. Мрази идеологиите, масовия вкус, авторитетите, клишетата. Неизменно е чувството му за хумор и подчертаната склонност към довеждане до абсурд. Новатор в литературата, скандален, охулван, забраняван, обожаван – и днес той е сред значимите литературни феномени на ХХ век. Умира на кинопремиерата на един от романите си, няколко месеца преди да доживее заветните 40, които докторите му отказват още от детството.

Тази история е вярна, защото аз я измислих.

Има само 2 важни неща – любов с красиви момичета и музиката на Ню Орлиънс и Дюк Елингтън. Всичко останало няма значение, защото всичко останало е грозно.

Човек винаги си намира извинения, за да продължи да живее.

Когато не се чувствате добре, накарайте друг да ви почувства!

Прекалената непорочност е нечовешка.

Хората не се променят – само нещата.

Защо тези, които се имат за образовани, чувстват непреодолима нужда да досаждат на околните?

Да знаеш, че страстите съществуват, и да не ги чувстваш - това е ужасно.

Свободата е пълно отсъствие на каквито и да било желания, и за абсолютно свободен може да се счита само този, който не е имал никакви желания.

През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.

Хуморът е учтивостта на отчаянието.

Отлагането е прелюдия в минорна тоналност.

Загубено време е само това, в което зависиш от другите.

Не ме интересува щастието на човечеството, а това на всеки отделен човек.

Желязната завеса никога не е падала върху магазините за цветя.

За онези, които не ги притежават, щастието не е в парите.

Френската преса е ужасно пристрастна и никога не се отнася еднакво към политиците и останалите престъпници.

Ако имате черни точки на носа, спрете да се поглеждате в огледалото и те ще изчезнат.

Нали съм ти казвал, че те харесвам и като цяло, и в подробностите.

Лявото му око бе съвсем клеясало от умора. Успя да го отвори с помощта на гаечен ключ и незабавно си възвърна притежанието на съвсем редовно зрение.

Слънцето полагаше върху всичко ясния си поглед с цвят на варен кехлибар, а празничната природа бе широко ухилена до обедните си уши, на едно от които блестеше обеца.

Почти винаги при него имаше добро настроение, а в останалото време той спеше.

Опера - единственото място на света, в което героят получил удар от кинжал в гърдите, започва да пее, вместо да му изтича кръвта.

Читателите са различни. Ето защо има повече лоша литература, отколкото добра.

Да говориш глупости в днешния свят на дълбокомислия, е единственият начин да докажеш, че мислиш свободно и независимо.

Понякога се питам дали не си играя с думите? А може би те служат тъкмо за това?

С ПЪЛНИ ШЕПИ
                           На невинните
А ако ви запитат неочаквано:
"Добродетелно ли е да си невинен?"
Аз не бих им отговорил, но
Бих изтърсил нещо за измъкване:
"Да сте чели някога Сезан?"

Някои забравят как се лъже
И ни уверяват: "Аз не знам!"
Не можеш всичките да ги принудиш.

Наистина, да си невинен не е добродетел.
От памтивек в невинността човек се е съмнявал.
И леля ми бе фрашкана със добродетели,
Тя досега ги притежава. Тя е стара.

Добродетели са имали и в древна Гърция,
Но гърците не са били невинни,
Защото те съсякоха Сократ.

Трудно е да се отсъди, никой на това не е
присъствал.
Най-добре е при подобни обстоятелства
Да се намери начин за извъртане
И да отвърнеш, без да отговориш …
Не успееш ли да го откриеш, можеш винаги
да се самоубиеш. 

ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ
Животът прилича на зъб
Изобщо не мислиш за него
Доволен си – дъвчеш добре
Но внезапно той се разваля
Боли те но щом ти е нужен
За него се грижиш
Но за да бъдеш съвсем излекуван
Трябва да го изтръгнат от теб.

Снимки: directmatin.fr, lacritiquante.wordpress.com, theredlist.com, musee-wurth.fr, jacques-canetti.com