Не е трудно да се забележи, че главните персонажи в романите на Достоевски много спорят и преживяват, но малко ядат. Впрочем, по спомени на негови приятели и роднини, руската кухня е заемала особено място в ежедневието на писателя. В дома на Достоевски консумирането на някои блюда се превръщало в специална церемония.
(Белая ночь, О.Ф.Литвинова. Портрет Ф.М.Достоевского)
Руска кухня и странни привички
По спомени на Анна Григориевна Достоевска, втората съпруга на писателя, мъжът ѝ „обичал руската кухня“. Писателят често молел да му сготвят ястия, популярни по това време в Петербург, като например: московска солянка (супа с месен бульон, нарязан колбас, зеле и кисели краставички), шницел от телешко месо, разтегаи (пирожки с различни плънки), печени пирожки (постни пайове с грах, ряпа, мариновани гъби и пр.).
Освен това, Достоевски имал и немалко оригинални гастрономически навици. Пак по спомени на жена му, писателят много обичал варена кокошка в топло мляко, а преди сладкишите изпивал половин чашка коняк. При меланхолия Достоевски молел за чаша бульон, телешки шницел, чай и вино. Когато писателят бил в добро настроение, предпочитал сирене, орехи, ядки, портокали, лимон, гъби, хайвер и френска горчица.
Водка на закуска
Списъкът със странни кулинарни привички на Достоевски може да бъде попълнен с употребата на ръжена водка за закуска (популярна водка през XIX век, която се правела с пшеничени дрожди).
Така описва сутрешния ритуал на писателя неговият съвременник Михаил Александрович Александров в своя дневник: „Отивам веднъж у Фьодор Достоевски по време на закуска и виждам как си пийва проста ръжена водка, отчупва си от черния хляб и си отпива по малко от водката, и всичко това го дъвчи заедно.“ Достоевски казвал по този повод, че това е най-здравословната употреба на водката.
Кутии със сладкиши
Достоевски обожавал сладкишите и ги съхранявал в специални кутии на рафта в работния си кабинет. По спомени на дъщеря му Любов Фьодоровна Достоевска баща ѝ „охотно си хапвал от тях през деня, а понякога и нощем.“
Съдържанието на специалните кутии на рафта в кабинета му било следното: кутия с винени плодове, палмови плодове, орехи, стафиди и плодови пастили (руският пастил през XIX век се приготвял от разбито ябълково пюре, захар и други плодове), сушени сини сливи, мармалад, царски сливи и дори прясно грозде!
Чаеният ритуал
Като повечето талантливи неврастеници, Достоевски довел някои свои навици до крайност. Една такава привичка била пиенето на чай. Писателят обичал силен черен чай и го пиел в големи количества, седнал на работната си маса. Достоевски бил много придирчив към приготвянето на тази напитка и затова си я правел сам.
Ето как описва тази процедура дъщеря му: „В началото изплаква чайника с гореща вода, слага три лъжички чай и напълва около 1/3 от чайника с вода, покрива със салфетка. След 1-3 минути допълва чайника и пак го покрива. Наливайки чай за себе си, татко винаги следеше за цвета му и се случваше много често да добавя още чай, после отново не му харесваше резултатът и се налагаше да добави още вряща вода. Често се случваше да занесе чашата в кабинета си и пак да се върне, за да долива или добавя чай. Казваше „налееш си чай, изглежда с хубав цвят, а като го занесеш в кабинета си, цветът не е същият“.
Достоевски имал за чая си специална чаена лъжичка, с която слагал в напитката си две бучки захар.
* Спомените на семейството и приятелите на Достоевски за гастрономичните му привички са публикувани в книгата на Павел Фокин „Достоевски без гланц“, 2008 г., изд. „Амфора“.
Споделено от "Руски дневник", bg.rbth.com