Лирично от гениалния немски композитор

(J.S. Bach - A Portrait in Leipzig)

Поучителните мисли на един пушач на лула

Когато вечер за разтуха 
припалвам своята лула 
и мисля си, докато духам 
дима във сладостна мъгла, 
как таз лула и аз, умника, 
сме просто лика и прилика.

Тя също като мен е с тяло, 
направено от земна пръст; 
аз в пръст ще свържа край с начало, 
тя счупи ли се, слага кръст 
на своя път тук, на земята – 
така и аз си знам съдбата.

Тя чисто бяла засега е, 
не е опушена глечта. 
Е, щом животът пожелае 
и аз ще легна бял в смъртта, 
но черен под пръстта ще стана, 
както лулата от катрана.

Ако посгреем се с лулата, 
хабим от дните си сами – 
димът отлита в небесата, 
а долу пепелта дими. 
Тъй всяка слава отминава 
и тялото на пепел става.

А случва се и да пропуснеш 
да я затвориш със капаче 
и в пламъка й пръст да мушнеш, 
и после да ти се доплаче, 
но ако пръст в лула тъй страда, 
какъв ли огън грее в ада?

Припалвам често и в наслада 
дима подръпвам час след час, 
поддържам малката си клада 
и в мисли се унасям аз. 
Тъй вкъщи, по море и суша 
аз славя Бога и си пуша.

Превод: Кристин Димитрова
* Оригинално заглавие: Erbauliche Gedanken eines Tobackrauchers 

Изображение (заглавно): J.S. Bach by August Weger