„Това, което разкрива красотата на света не е липсата на ужасното и порочното, а елегантността и грацията, с която се справяме със злото.“

Интелигентността включва в себе си няколко значения и тази, която приказките спомагат да се развие, се отнася до определената от Хауърд Гарднър „екзистенциална интелигентност“. Истинските приказки – тези на Андерсен и Братя Грим, нецензурирани и неподправени със сладникавост – потвърждават това, което децата интуитивно знаят, но са научени да пренебрегват и забравят, а след това и да се ужасяват от самата мисъл – че ужасното и прекрасното се раждат на едно и също място и че това, което разкрива красотата на света не е липсата на ужасното и порочното, а елегантността и грацията, с която се справяме със злото.

Тази представа приема и Джон Толкин в разбирането си за психологията и същността на приказките:

Царството на приказките е обширно, с безкрайни дълбини и висини, изпълнено с какво ли не: всякакви зверове и птици; безбрежни морета и незнайни звезди; красота, която е и чародейство, и безконечна заплаха; насладите и злочестините са остри като кинжали. Да поскиташ из тия владения, може да бъде считано за истински късмет.

Един век по-късно, когато Нийл Геймън преразказва “Хензел и Гретел”, стига до следния извод:

Ако си защитен от мрачните и страховити неща наоколо, ти всъщност си уязвим и нямаш знанието и разбирането за тях, когато се появят в живота ти.

Когато за първи път Вилхелм и Якоб Грим издават събраните „Детски и домашни приказки“ през 1812, те нямат нищо общо с адаптираните и сладникави версии, които четем във веселите детски книжки днес. Повече от два века бяха необходими, за да достигнат тези приказки най-сетне и до нас:

(Wilhelm (links) und Jacob Grimm (rechts) © Grimm-Sammlung der Stadt Kassel)

РЪКАТА С НОЖА

Имало някога едно момиченце с три братчета. Майка му била загрижена единствено за синовете си. По тази причина вместо топлина, момиченцето винаги срещало лошо отношение. Всяка сутрин го карали насила да копае на полето торф, който после използвали, за да запалят огън и да сготвят. На всичкото отгоре, за тази тежка работа то разполагало само с една стара лопата.

Момиченцето обаче имало възлюбен, който бил елф и живеел в един хълм недалеч от къщата на майката. Винаги, когато то отивало до възвишението, той протягал ръка от скалата, за да му подаде един нож с необикновена сила, способен да отреже всичко. С него момичето отделяло торфа от земята и бързо привършвало с работата. След това се връщало вкъщи щастливо с необходимия товар, а когато приближавало скалата, почуквало два пъти на нея и ръката се показвала, за да си вземе ножа обратно.

Майката обаче скоро забелязала колко бързо и безпроблемно момиченцето се връща с торфа. Тя казала на братчетата, че сигурно някой му помага. И така, момчетата я проследили и видели как взема вълшебния нож. Те й се нахвърлили, надвили я и го взели. След това се върнали при скалата, почукали също, както то било направило, и щом добрият елф подал китката си, я отрязали със собствения му нож. Кървавата ръка се прибрала и понеже от тогава насам елфът вярва, че любимата му го е предала, повече никога не се показва.

Превод на „Ръката с ножа“: Слави Ганев

Източници: brainpickings.org, clubz.bg
Изображения: dpa/  Kurt Geiger,  https://www.grimmwelt.de