Размисли на един от големите хуманисти на отминалия ХХ век и скъп приятел на България, споделени от неговите книги "Писма за доброто и прекрасното" и "Без доказателства".
"Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейният дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата…"
Писмо 3: Най-главното
Кое е най-главното в живота? Мисля, че това е да се умножава доброто около нас. А доброто е преди всичко щастието. Щастието е изградено от много неща – всеки път животът поставя пред човека задачи, който трябва да умее да решава. Може и с дреболия да направиш някому добро, може да се стремиш към голямото, но не можеш да отделяш дребното от голямото.
Голямата цел на доброто започва от най-малкото - от желанието да правиш добрини на близките си, но се обогатява от все по-широк кръг от въпроси.
Прилича на кръговете във водата. Но колкото повече се разширяват, кръговете стават все по-незабележими. А когато любовта и приятелството се разрастват, те се обогатяват, стават все по-възвишени, а техния център – човека, става все по-мъдър.
Обичта не трябва да бъде неосъзната. Тя трябва да бъде разумна. Това означава, че обичта трябва да бъде свързана с умението да се забелязват недостатъците, както на любимия човек, така и на околните ни. Обичта, трябва да бъде свързана с умението да се отдели нужното от празното и измамното. Тя не трябва да бъде сляпа. Слепия възторг води до лоши последствия.
Мъдростта е ум, надарен с доброта. Умът без доброта е хитрост. Хитростта рано или късно се обръща срещу самия човек. Затова се налага хитростта да се прикрива. А мъдростта е открита и сигурна. Тя не лъже другите и преди всичко самия човек. Мъдростта го дарява с добро име, трайно щастие и чиста съвест – най-ценните неща на старини.
Из "Писма за доброто и прекрасното"
Без памет няма съвест.
Всеки човек е носител на миналото и националния характер на народа си.
Трябва да бъдеш умен навреме и с мярка.
Всяко човешко дело съдържа несъвършенства. Безгрешни са само делата на Бога.
Товарът на културата е единственият товар, който не утежнява движението напред, а го облекчава.
Ученикът трябва да отдаде дължимото на учителя – да го задмине, но предателството на ученика неслучайно е заклеймено в световната литература като най-големия пример на предателство.
Губете времето си за това, което е достойно за тази загуба.
Животът трябва да се живее творчески, да се поддържа съзидателното начало в него. Животът е разнообразен, следователно и съзиданието е разнообразно, и стремежите ни към съзидателност в живота също трябва да бъдат разнообразни според нашите способности и наклонности.
За всеки народ трябва да се съди по нравствените върхове и по идеалите, с които той живее. Необходима е доброжелателност към всеки народ, и най-малочисления! Всяка недоброжелателност винаги издига стена от неразбиране.
Интелигентността не е само в знанията, а и в способността да разбираш другия.
Между патриотизма и национализма има дълбока разлика. Първият означава любов към своята родина, вторият - омраза към всички останали.
Изкуството не може да се улови с голи ръце. Зрителят, слушателят, читателите трябва да бъдат "въоръжени" – въоръжени със знания, информация.
Книгата винаги ще намери онзи, комуто е нужна.
Литературата ни дава колосален, най-обширен и най-дълбок жизнен опит.
Моралът е в човешката природа. Нормите му са устойчиви и вечни. Наистина, какво може да се противопостави на заповедта "Не убивай" !? Коя друга заповед? "Убивай"? А на заповедта "Не кради"? Или "Не лъжесвидетелствай"?
Природата е създавала човека милиони години и тази нейна творческа, съзидателна дейност трябва да се уважава.
Не уважава заслугите на другите онзи, който сам ги няма.
Образоваността не трябва да се смесва с интелигентността. Образоваността живее със старо съдържание, интелигентността - със създаване на ново и осъзнаване на старото като ново.
Отрицателният резултат от изследването също е резултат, при това обикновено най-безспорният.
Отдавна се знае, че българското и сръбското ръкописно наследство е по-широко представено в руските ръкописи, отколкото в тези две страни.
Паметта е основа на съвестта и нравствеността, паметта е основа на културата, на натрупванията на културата, паметта е една от основите на поезията, на естетическото разбиране на културните ценности.
Старото не може да бъде напълно лошо. Новото не може да бъде винаги добро.
Френска поговорка гласи: "Важно е да имаш смеещите се на своя страна". Онзи, заедно с когото се смеят, е победител в спора.
Човек е създаден с огромни, неизползвани докрай творчески възможности. Защо? Очевидно заради това, за да не приключваме със себе си развитието, да не затваряме в себе си онова, към което природата се е стремила милиарди години, а да продължаваме това развитие.
Когато историята стане чиста наука – престават да я четат.
От "Без доказателства"
Снимки: Момент истины, nevzastava.ru
