„Пожелавам на жените не да имат надмощие над мъжете, а над себе си.“
Мери Шели се ражда през 1797 в лондонското предградие Съмърс Таун. Майка й Мери Уолстонкрафт е известна с философските си възгледи феминистка, а радикалните обществено-политически теории на баща й Уилям Годуин го превръщат в своеобразен гуру на цяло поколение интелектуалци бунтари в Англия.
Когато е 17-годишна, Мери среща мъжа на живота си – поетът романтик, философ и безкомпромисен идеалист Пърси Биш Шели.
Написва „Франкенщайн”, когато е едва на двадесет години, като идеята за книгата й хрумва година по-рано от един облог между Мери Шели, Пърси Шели, лорд Байрон и Джон Полидори. Те решават да проверят кой от тях ще може да напише най-добрия хорър. След като седмици наред Мери обмисля сюжета на своя роман, една нощ тя сънува кошмар за учен, който създава живот, но след това бива ужасен от творението си. Мери Шели успява да създаде завладяващо и смразяващо кръвта четиво.
Във „Франкенщайн” могат да се открият елементи от готическия роман, преплетени с романтика. Книгата е определяна и като един от първите опити за научна фантастика. „Франкенщайн или новият Прометей” е пълното заглавие на романа, кодирало едновременно ирония и пророческо предупреждение за опасностите пред човешката цивилизация, пораждащи се в резултат от намесата на човека в божиите дела и божията промисъл. Самотата на нейното чудовище е потресаваща:
Някои други уроци ме поразиха още по-дълбоко. Научих за различните полове, как се раждат и израстват децата, как бащата се радва на детска усмивка и на лудориите на по-голямото си дете, как целият живот и грижи на майката са посветени на скъпоценното бреме, как подрастващият ум се развива и събира знания, как хората са свързани помежду си по различен начин – братя, сестри и други.
А къде са моите приятели и роднини? Никакъв баща не бе следил израстването ми, нито пък майка ме бе дарявала с ласки и усмивки; или ако някога е било, то миналото бе изтрито от паметта ми – тъмна пропаст, в която нищо не различавах. Откак се помнех, моят ръст и размери си бяха все тези. Още не бях срещнал същество, което да прилича на мен, да желае да общува с мен. Кой сам аз? Въпросът възникваше отново и отново, но единственият отговор бе болезнен стон.
Аз бях създаден за обич и състрадание, но когато несгодата ме обърна към ненавист и зло, това насилствено преобразуване ми струваше неописуема мъка.
Много пъти се оприличавах повече на Сатаната, защото и аз като него наблюдавах отстрани блажения живот на покровителите си и в мен също се надигаше горчива злъч и завист.
Ако не мога да вдъхновя любов, ще причиня страх.
Не по-малко трагичен от романа й инцидент бележи завинаги младата писателка. През 1822, по-малко от месец преди да навърши тридесет, нейният любим Шели тръгва по море с шхуната си „Дон Жуан“ от Ливорно за Леричи. Корабът, построен специално за него в Генуа, попада във внезапна буря и потъва. Всички на борда загиват.Тялото му е изхвърлено на брега, след което е кремирано на плажа край Виареджо. Сърцето му е извадено от погребалната клада и се пази от Мери Шели до смъртта ѝ.
След смъртта на съпруга си, Мери посвещава остатъка от живота си да събира, съхранява и публикува великото му творчество. Макар английската писателка да публикува повече от десет романа, „Франкенщайн“ се радва на най-голяма популярност, тъй като е нещо съвсем ново и непознато за времето си в литературата, а до днес кино адаптациите на шедьовъра й са безчетни.
Има един въпрос, който непрекъснато ми задават: „Как още като младо момиче ми хрумна и развих толкова отвратителна идея?“
Нещо работи в моята душа – нещо, което аз не разбирам.
Безкрайно ужасен е всеки човешки опит да се възпроизведе изумителният механизъм, създаден от Твореца.
Невежият селянин наблюдава стихиите, които го обкръжават, и е запознат с тяхното практическо приложение. Ала и най-ученият философ знае само малко повече. Той е разбулил донякъде лицето на природата, но безсмъртните й черти си остават за него чудо и мистерия. Може да дисектира, да анализира, да назовава; но що се отнася до вътрешните причини, до вторичните и третичните ефекти, тук той е изцяло несведущ.
Никой не избира злото заради самото зло. Той го прави в търсене на щастието, в търсене на доброто.
Животът, макар че той може да бъде единствено натрупване на мъка, ми е скъп, и аз ще се боря за него.
Учи се от моите нещастия и не търси начин да увеличиш своите.
Усещам една празнота, която с нищо не успявам да запълня; а отсъствието на желания човек е безкрайно зло.
Човек може да има две съществувания – може да страда мълчаливо, да бъде сломен от разочарования, но при все това, щом се вглъби в себе си, той се превръща в неземен дух с ореол около челото и никакво страдание или зло не може да смути сиянието на този ореол.
Ние сме наполовина хора, несъвършени същества, ако някой по-мъдър, по-добър и по-скъп от самите нас – а такъв трябва да е истинският приятел – не ни помогне да усъвършенствуваме нашата слаба и грешна природа.
Нищо не е толкова болезнено за човешкия ум, колкото голямата и внезапна промяна.
Мечтите си бяха само мои, не се отчитам за тях пред никого, те са мое убежище, когато съм ядосана и най-голямото ми удоволствие, когато съм свободна.
Кралят е винаги крал – и жената винаги жена: неговата власт и нейният пол винаги стоят помежду им, както и обратното.
Едва ли е изненадващо, че жените се концентрират върху начина, по който изглеждат, вместо върху това, което е в умовете им.
Пожелавам на жените не да имат надмощие над мъжете, а над себе си.
Началото е винаги днес.
Ала всичко си има начало, както би казал Санчо Панса; а то е свързано с нещо, което се е случило преди това.
Изображения: The History Blog, Theodore Carter
