Лаконично и мъдро от големия руски сатирик, който на 6 март празнува своята 83-та годишнина
(Фото: "ПОРТРЕТЫ В ЛЮДЯХ", Борис Бухман)
Нищо не наранява човека така, както собственото му щастие.
Ако ви кажат, че сте многостранна личност, не се ласкайте много. Може би имат предвид, че сте гад, копеле и паразит едновременно.
Ако спориш с идиот, то навярно и той прави същото.
Късметът се усмихва на смелите. А после дълго им се присмива.
Алкохолът в малки дози е безвреден във всякакви количества.
Да се мисли е трудно, затова и повечето хора съдят.
Оптимистът вярва, че живеем в най-добрия възможен свят. Песимистът се бои, че е точно така.
Няма нищо страшно, ако ти се присмиват. Много по-лошо е, когато те оплакват.
Мъдростта не винаги идва с възрастта. Случва се, възрастта да дойде сама.
Нашата свобода прилича на светофар, чиито три светлини са включени по едно и също време.
Ако дълго не ви се обаждат роднини и приятели, значи при тях всичко е наред.
Ако се появи някой, готов да отмества планини, след него обезателно идват други, готови да му наместят врата.
Порядъчният човек лесно може да познаете по това, как неловко твори подлости.
Какъв е животът ни: не привикнеш ли – умираш, не умреш ли – привикваш.
По-добре е да се отнасяш към труда с любов, отколкото към любовта – с труд.
Огромното щастие – да видите истински кървава героична съдба и да не участвате в нея.
Трудно е бъдеш последният мерзавец – винаги ще има някой, пристъпващ след теб.
Животът е като роял – клавиш бял, клавиш черен…, и капак.
Висшата степен на смущение – два погледа, срещнали се през ключалката.
Нали ви казвах: или ще живея добре, или произведенията ми ще станат безсмъртни. И ето че животът отново предпочете произведенията ми.
Щастлив ли съм? По различно време, отговарям различно, но винаги – отрицателно.
Снимка (заглавна): tarasov.eto-ya.com