Анекдотични миниатюри за велики личности

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 3 снимки

Когато чувството за хумор е по-велико от всяка житейска драма

Alexander Dumas-père (1802-1870)

Дюма-баща, известен като голям гастроном, бил на вечеря при богата дама, която го нагостила съвсем скромно. След вечеря, като го изпращала, тя казала:
– Кога пак ще ми направите удоволствие да бъдете мой гост на вечеря, господин Дюма?
– Веднага! – отговорил Дюма и се върнал обратно на масата.

Диоген видял едно дете на жена с леко поведение да хвърля камъни по минаващите и му казал:
– Внимавай да не удариш с някой камък баща си!

Учениците на Сократ го попитали знае ли сигурно средство за любов от пръв поглед.
– Знам! – отговорил мъдрецът. – Трябва внимателно да се вгледаш втори път.

В операта “Вилхелм Тел” от Росини ролята на един ловец била дадена на някакъв посредствен тенор. Запитали италианския композитор Маскани какво мисли за певеца, изпълняващ тази роля.
– Той е разрешил един на пръв поглед неразрешим проблем: беше и ловец, и куче ... – отговорил композиторът.

Запитали Кант:
– Можете ли като психолог още при първото влизане в чужд дом да разберете кой командва – мъжът или жената?
– Разбира се! – отговорил Кант. – Ако владее тишина и разбирателство, не може да има съмнение, че жената се разпорежда.

Ernest Hemingway (1899-1961)

Малко преди смъртта си Ърнест Хемингуей бил интервюиран от едно американско списание как е постигнал своя оригинален стил, характеризиращ се с точен и сбит израз.
– Тайната ми е много проста! – отвърнал писателят. – Аз пиша прав, при това балансирам на един крак. При такова положение умората и възбудата принуждават към къси формулировки. После, когато коригирам моите работи, сядам удобно на меко кресло. Така мога в отпуснато положение и спокойно да изчистя всичко онова, което ми се струва излишно. Този метод е необикновено резултатен и всички писатели би трябвало да го възприемат.

Девойка, дъщеря на богат парижки аристократ, желаейки да блесне с интелигентност пред Хайне, разговаряла с него по какви ли не въпроси.
– Можете ли ми каза – попитала с маниерност тя – къде е границата между плача и смеха на човека?
– Носът, госпожице! – отговорил с насмешлива учтивост Хайне.

При преглеждане на ръкописа на първия том от “Мъртви души” на Гогол московската цензура забранила категорично издаването.
– Това не може да се позволи! – заявил цензорът Голохвастов. – Душата е безсмъртна – мъртви души няма!

George Bernard Shaw (1856-1950)

На официален прием един дипломат, за да уязви Бърнард Шоу, който бил обкръжен с особено внимание, му отправил въпрос:
– Не беше ли, господин Шоу, вашият баща шивач?
– Да, напълно вярно сте осведомени.
– Интересно защо не сте взели бащината си професия. Доколкото знам, тя е доста доходна...
Шоу се усмихнал саркастично:
– Позволете и аз да ви запитам, господин дипломат: вашият баща не беше ли джентълмен?
– О, да, разбира се! Това е известно на всички. Та той и сега е такъв!
– Хм... Интересно защо тогава и вие не сте станали такъв?

Брамс гостувал на един богат винопроизводител, който му поднесъл да опита едно прекрасно рейнско вино.
– Това е Брамс между вината ми! – казал гордо домакинът.
Брамс изпил с удоволствие една чаша, подир нея втора и после рекъл:
– Отлично! Хайде сега пък дайте да вкуся от вашия Бах!

* Анекдоти за велики личности, съставител Станчо Визирев
Снимки: Wikipedia, Latest Stories - National Geographic

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK