Още Балзак е забелязал, че открива колко малко знае, когато детето започне да му задава въпроси ~ Георги СТРУМСКИ

За децата с любов и топлина

Георги Струмски (Георги Асенов Йорданов) е роден на 25 ноември 1932 г. в село Слокощица, Кюстендилско. Завършва гимназия в Кюстендил и българска филология в Софийски Университет. Учител в Пирдоп, Кюстендил и София (1955-1960), първите му стихове са отпечатани през 1958 г. във в. „Народна младеж“ , а същата година е публикувана и първата му стихосбирка „Две поеми“ . Целият житейски и творчески път на Георги Струмски е посветен на писаното слово, а децата са най-голямото му вдъхновение и публика. Българският автор два пъти е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет за детската книга – през 1979 г. за книгата „Имаше един вълшебник“ и през 1986 г. за книгата „Портрети на момичета и момчета“. Творбите му са преведени на 12 езика.

„Греят над нас милиони цветя,
милиони цветя с красота несравнима.
Денем увяхват. Цъфтят през нощта.
Денем ги няма. Нощем ги има.
Що е то?“
(Гатанка от Георги Струмски)

Известен е биологичният закон за „толерантността“. Знаем, че организмът отхвърля чуждото тяло, чуждата белтъчина. Но ако тези белтъчини са вкарани още в зародиша, то организмът остава завинаги „толeрантен“  към тях, приема ги без съпротивление. Така неправдата и жестокостта, които са дълбоко чужди на детската психика, ако са присадени отрано в съзнанието, правят от детето човек, неспособен да се бори с неправдата и жестокостта, нещо повече  неспособен да ги различава. Колко е нужно навреме да се осигури на детството и юношеството  в семейството, в училището, в живота  златен запас от правда, справедливост и красота.

Повече от половин столетие храни лакомия детски свят, а не се свършва и си остава все така топла и дъхава една Житена питка  оная, дето се е търкулнала през стражишкото поле пред очите на Ваньо и Кунето, оная, дето е надлъгала Лисицата и Вълка, оная, дето е омесена от добрите ръце на Ангел Каралийчев.

Още Балзак е забелязал, че открива колко малко знае, когато детето започне да му задава въпроси.

Учим понякога децата на висша математика, а те още не знаят елементарните аритметични действия на живота.

И във всяко голямо дело се повтаря това, което още Иван Вазов е изразил в „Чичовци“ когато се запалва Цариград, едни отиват да гасят, други  да се греят, а трети  да крадат…

Еднаква е съдбата на учителя и на лекаря  да изправят човека на крака, а след това да бъдат забравени.

На Расул Гамзатов е мисълта, че славеят пее цял живот една песен и че това е песен за родината  друга отдавна би му додеяла.

В един от разказите на А. П. Чехов прокурорът упреква своя малък син за това, че е нарисувал стражаря по-висок от будката му, а момчето отговаря на баща си със своеобразна логика:Ако бях нарисувал стражаря малък, то очите му съвсем нямаше да се виждат“.

Преди години, като отговаря на въпрос за броя на книгите в домашната библиотека на читателя, Александър Блок казва: „На интелигентния читател са достатъчни и сто книги…” Обаче мисълта на Блок не завършва с тези думи  особено важно е нейното продължение: „… Но тези сто книги човек трябва да подбира, четейки през целия си живот“ .

По-голямата информация на съвременното дете и богатството на неговите чувства това са две различни неща  за жалост помежду тях не може и не бива да поставяме лекомислено знак за равенство. Не е висока стойността на такава информация, ако тя, както се изразява един писател, е „информация, напластявана извън опита, извън моралните връзки на познанието.“

1981
Из „Съвременници на бъдещето“

​​​​​​​

Източник: literaturensviat.com
Изображения: libkustendil.primasoft.bg, 24 Часа

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK