„Нашите съдби бяха решени в деня, когато си подадохме ръка!”

Из изложението на Яворов до Софийския апелативен съд

След необичайното протакане на следствено дело № 205/1913 г. до Яворов е достигнал слухът, че срещу него е формулирано обвинение в убийство и ще бъде съден. Изненадан от това, че може да бъде обвинен и предаден на съд, без да  е предизвестен, привлечен и разпитан като обвиняем по следственото дело, той не е имал друга възможност за защита освен да направи писмени обяснения и възражения пред Софийския апелативен съд, на който е било изпратено делото от окръжния съд с предложението за съставяне на обвинителен акт. И на 28 юли 1914 г. поетът е оправил известното си изложение, в което подробно обяснява случая, задълбочено анализира доказателствата и остро протестира срещу пристрастното и оскърбително отношение на правосъдието към него.

„Аз обясних на съдебния следовател, че убийството на Лора се дължи на ревност. Нейната ревност бе велика, както бе велика и нейната любов, и нищо не можеше да я удовлетвори. Тя ме ревнуваше винаги, навсякъде и от всичко – от хората, от самата ми работа, от мъртъвците. Прочетете онова писмо, в което тя се измъчва от съмнението, че аз пазя своята любов за „покойната малка приятелка”, на чийто гроб може би в него момент се намирам. Каквото и да правех, колкото и време да отделях, никога моята любов не беше достатъчна за нея и тя вечно се измъчваше от съмнения. И ако в такива минути тя често говори в писмата си за смърт, за самоубийство, може да си представите какво би била в състояние да направи нейната ревност, когато напоследък изкуствено се  разпали до неимоверност отвън. Тук аз не мога да казвам всичко, за да не стана причина с обясненията си и виновник за две или три чужди нещастия, но Ви моля да прочетете внимателно собствените признания на г-жа Дора Грозева за държанието й спрямо мене, за желанието й да дразни Лора, за секретните картички и букети, за късните изпровождания и пр. Аз Ви моля да обърнете внимание и на това, как Лора е гледала на всичко туй (показанията на приятелките и слугините), как е реагирала на всички предизвикателства (пред г-ца Бонева тя се е оплаквала, че вече е било срам от хората и че й идело да се самоубие). Обърнете внимание и на това, защо Лора в мълчаливата си женска гордост не е давала на г-жа Д. Грозева нито повод да помисли, че ме ревнува от нея. Това бяха изблици на една ужасна ревност, която се проявяваше винаги, навсякъде, без всякакъв повод. В едно от писмата си тя ми забранява дори погледите за други хора, освен за нея. Такава ревност я обхвана и вечерта у Тихови (по какъв повод, това е смешно да се говори) и нищо вече не бе в състояние да я отклони от заседналото й в душата подозрение спрямо мене. Мислейки, че я пренебрегвам заради други, наранена дълбоко в своята женска амбиция и гордост, тя направи това, което често и в писма, и по-рано пред мен се канеше да направи, за да даде едно удовлетворение на себе си, а може би и да ми отмъсти.

Това е самата истина и аз мисля, че приложените писма достатъчно я уясняват. Съдете сами дали това е било у нея едно „нормално, законно чувство” или болезнено състояние, което е могло да я доведе до такава постъпка.

***

Господа съдии, когато ще преценявате в състояние ли е била Лора да извърши такава постъпка, имайте предвид писмата, които прилагам… Колко често я намираха настроения да се махне от хората, да се махне от света! С мисълта за смъртта тя бе свикнала толкова, че чувстваше някаква сладост в нейната близост.

***

Нейната любов бе едно много сложно и тъмно чувство, което неминуемо водеше към смъртта: друго удовлетворение то не можеше да намери! И сега, когато ми препрочитат нейните писма, като се мъча да си припомня онова, което е било, пред мен постепенно се открива най-голямата истина на станалата случка. Нашите съдби бяха решени в деня, когато си подадохме ръка!”

София, 28.VII. 1914 год.
П. К. Яворов

От „Житейската драма на Яворов”, Никола Гайдаров, 1979 г.
Снимка: Лора и Яворов през пролетта на 1913 г.