„Виждаме нещата не според това какви са те, а според това, какви сме ние.“
В началото на 40-те години колекционер на книги плаща на Хенри Милър да напише еротичен роман, но схващанията за истинската стойност на изкуството подтикват Милър да прехвърли тази задача на любовницата си Анаис Нин. И това е повратен момент не само за жанра еротика, а и за литературата на XX век като цяло. Самата тя определя стила си като „език на сетивата“, а себе си кръщава шеговито „съдържателка на снобско-издателски публичен дом“.
Неспособна да отдели чувствата, любовта и личния характер от страстта, Анаис Нин отваря кутията на Пандора към загадките на женската чувственост и въвежда нов образ на жената в еротиката – на жената като протагонист, като господар на собствените си сексуални преживявания. Анаис се осмелява да говори за желанията на нежния пол по начин, по който друг не го е правил преди нея.
Американската писателка от френско-кубински произход издава романи, разкази, критически студии, есета, но се прочува най-вече с дневниците си, които води в продължение на около 60 години. Те оглеждат златния век на арт деко, дадаизма, сюрреализма, джаза, екзистенциализма, та чак до лудостта на 60-те, разказват истории с известни актьори, художници, писатели, музиканти, философи, битници, бохеми...
Анаис Нин създава една малка, затворена вселена, в която само свободата има значение, а любовта е единствената валута.
Преди зазоряване винаги е най-тъмно. В живота на всеки човек идва момент, когато изпада в крайно опасно положение и трябва да поеме големи рискове. За всеки търсъч настъпва време, когато дълбоко в сърцето си знае, че отказвайки да поеме риска, ще се обрече на посредствен живот. Но ако направи скока, който е свързан с много страхове, но и с много кураж, ще попадне в една съвсем нова страна. Страна на възможности, щастие и свобода. Погледни дълбоко в себе си и се вслушай във вътрешния си глас. Повярвай му и нека той да те води.
Животът се свива и разширява пропорционално на смелостта ни.
Каква грешка правим само, очаквайки някой друг да създаде света на нашите мечти, вместо сами да се захванем с това!
Мечтите преминават в реалността чрез действия. От действията произтичат нови мечти; и от тази взаимосвързаност произтича най-висшата форма на живот.
Да се въздържаш да живееш, значи да си свършен ... колкото повече даваш на живота, толкова повече той ти дава на теб.
Животът е познат на тези, които страдат, губят, търпят несгоди и поражения, за да победят.
Всеки има правото да експериментира с живота си. И да направи грешки, те също ще са правилни.
Всички писатели скриват повече, отколкото откриват. Артистът е единственият, който знае, че светът е субективно творение, в което има избор, който може да бъде направен, има селекция от елементи. Това е материализацията, прераждането на неговия вътрешен свят. След това той се надява да привлече и други в него. Надява се да наложи своето лично виждане и да го сподели с останалите. А ако второто ниво не е достигнато, то храбрият творец продължава въпреки всичко.
Единствено в творчеството има възможност за съвършенство.
Всичко освен щастието е невроза.
Не позволявайте на никой облак да закрие цялото небе.
Екстазът е момент на екзалтация от цялостността!
За тебе и за мене – най-върховните моменти, най-силната наслада е не когато нашият ум доминира, а когато го губим.
Да лъжеш, разбира се, значи да докарваш до умопомрачение.
Когато ме питаха за истината за мене, бях убедена, че не става въпрос за истината, която те искаха да знаят, а илюзията, с която те можеха да понесат да живеят.
Нуждата от измислицата вероятно е родена заради табуто върху определени откровения. Тя е не само фантазия, но и отговор на ограниченията в обясненията на хората.
Жените винаги мислят, че ако имат моите обувки, моите рокли, моите фризьори и грим, това ще има същия ефект. Те не разбират нищо за магията, която е необходима. Не знаят, че аз не съм красива, а само се появявам такава в определени моменти.
Когато създаваш свят, приемлив за себе си, ти създаваш свят, приемлив за останалите.
Според мен приключенията на разума – всяко отклонение на мисълта, всяко движение, нюанс, развитие, откритие е източник на бодрост и веселие.
Ние не израстваме абсолютно, хронологично. Понякога неравномерно израстваме в едно направление, но не и в друго. Израстваме частично. Ние сме относителни. Развити сме в една сфера, но недозрели в друга. Миналото, настоящето и бъдещето се смесват и ни дърпат назад, напред или ни застопоряват в съвремието. Ние сме направени от слоеве, клетки и обстоятелства.
Някои неща винаги се раждат от крайностите: голямото изкуство се ражда от големия терор, голямата самота или големите забрани и винаги ги уравновесява.
Самосътворилият се свят е пълен с чудовища и демони.
Никой друг освен влюбената жена не вижда върховното величие на мъжете.
Любовта никога не умира от естествена смърт. Умира, защото не знаем как да допълним нейния източник. Умира от слепота, грешки и предателства. Тя умира от болести и рани, тя умира от умора.
Имах чувството, че кутията на Пандора съдържа загадките на женската чувственост, която е толкова различна от мъжката, че не може да се опише с думи. Словесността на секса още не е измислена. Тази на възприятията все още предстои да бъде изучена.
Сексът губи цялата си сила и вълшебство, когато стане подробен, механичен, пресилен и се превърне в автоматична мания. Само единният пулс на секса и сърцето могат да предизвикат екстаз.
Аз, с цялото си съзнание, избрах мъж, който стимулира силата ми, който има огромни изисквания към мен, който не се съмнява в моята смелост и издръжливост, който не вярва, че съм наивна и невинна, който има куража да се държи с мен като с жена.
Не можеш да спасиш хората – можеш само да ги обичаш.
Възрастта в известен смисъл не те защитава от Любовта, но Любовта те защитава от Възрастта.
Хората, които живеят истински, не се страхуват от края.
Снимки: Pinterest, Clocktower - Radio