Да не проклинаме съдбата, а да се учим да устояваме на изпитанията ~ Петър ДИМКОВ към съпругата си Мими

Спомняте ли си „семейната карма”, когато злото идва с колата, а се отнема с  иглата? Мария Димкова лежи вкъщи, отчаяна, че е останала с едно око, съсипана от болести и усложнения. Минава дълго време, докато Лечителя я излекува. Той отново ще победи болестта. Но търси всевъзможни начини да си върне онази ведра, мила, усмихната, любеща, незаменима и любима жена. И дълго седи до леглото й, държи ръцете й, шепне, а понякога говори на глас:

Петър и Мария Димкови, 1971 г.

Скъпа Мими, помниш ли, когато четяхме заедно знаменития роман на Литон Булвер, който и двамата харесвахме. Чуй, скъпа, чуй – искам да си припомним едно много силно място, където Зенони казва на Виала: „Виждаш ли дървото в съседната градина? Погледай как криво и наведено расте то. Силният вятър довлякъл и заврял семето, от което дървото е изникнало в пукнатината на тази скала. Задушено, притиснато от урви и здания, от природата и от хората, то е прекарало целия си живот в борба за светлина. Виждаш ли как се е свило и как е огънато, как, като срещнало от едната си страна прегради, е работило на другата – с цялото си същество, с дънера и клоните си, и най-сетне се е провряло и подало под ясното небе. Какво му е помогнало да оцелее въпреки всички несгоди в живота, при всичките неблагоприятни обстоятелства? Защо листата му са също така зелени и красиви, като листата на лозата зад тебе, която, непритеснявана отникъде, се е наслаждавала на слънчевия блясък? Това е така, мило дете, защото стремежът към светлина е добил най-сетне светлина. Така е и с възвишеното сърце. При всички нещастия и скърби, изпращани от съдбата, да се обръщаме към слънцето, да се стремим към небето – ето кое дава значение на силния и щастие на слабия”.

Много съм мислил по тези въпроси, Мими. И знаеш ли, вярно е, че най-красивите, при това най-мощните лесове се намират не в тропическия, а в суровия климат, където са принудени да се борят дълго и тежко със зимните студове и големите мразове. Така че, хайде, скъпа, да не проклинаме съдбата, а да се учим да устояваме на изпитанията. Те ще ни направят по-силни.”

От „Между Ада и Рая - Чудесата на Петър Димков”, Яков Янакиев

Снимка: Дума

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK