„И тоз живот погледнеш ли с внимание студено, играчка пуста, глупава ще ти се стори…“
(Портрет на Михаил Лермонтов от Пьотр Заболоцки, 1837 г.)
Знаменитият руски поет и писател Михаил Лермонтов (1814 ~ 1841) и автор на прословутата фраза: „Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи“, става известен като един основните представители на романтизма в руската литература, наред с Александър Пушкин и Фьодор Тютчев. Поезията е в кръвта му – легендарен основоположник на неговия род е шотландския поет Томас Лермонт.
Започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1834 става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село, като през това време не спира да пише стихове. След трагичната гибел на Александър Пушкин по време на дуел, той пише известната си поема „Смъртта на поета“, в която остро критикува съвременното общество. За награда е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ, тъй като стиховете му предизвикват недоволството на цар Николай I.
Година по-късно бива освободен и успява да се сдобие с огромна популярност в литературните среди, по това време издава и първия психологически роман в руската литература „Герой на нашето време” , но не след дълго отново бива арестуван – този път за дуел със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ. Но пък там се отличава в боевете при река Валерик.
Завръща се отново и замисля отпечатването на ново списание, и отново бива изпратен в Кавказ, като по пътя влиза в спор с другаря си генерал Николай Мартинов. Малко преди това и двамата ухажвали дъщерята на генерал Верзилин – Емилия. Един ден, докато беседва с нея в дома на генерала, поетът пуска няколко язвителни шегички по адрес на бившия си фронтови другар, който след уволнението си започнал да ходи с кавказки национален ямурлук и кинжал, като го нарича „планинецът с големия кинжал”.
Започва остър спор и след ден, на 27 юли 1841 година, старите приятели се изправят един срещу друг. След първоначалното отброяване обаче никой от двамата не стреля и тогава един от секундантите казва: „Стреляйте или разтурям дуела!”, на което Лермонтов отвръща: „Аз в тоя глупак няма да стрелям!”
„Аз пламнах – пише по-късно Мартинов в отговорите си пред следователя. – И натиснах спусъка”. След няколко минути поетът умира, едва 26-годишен.
Намира смъртта си по същия начин като непрежалимия Пушкин.
(Михаил Лермонтов на възраст 6-9 години)
АНГЕЛ НА СМЪРТТА
На тебе – този дар незнаен,
на тебе – този труд смирен,
тъй пламенен, и тъй случаен,
ала от тебе вдъхновен.
Аз влача дните си в неволя,
но с твоя нежен лик в гръдта
все тъй неотразимо моля:
бъди мой ангел на смъртта!
Яви ми се в час на страдание,
на сетни мъки! И ми дай
целувка – знак за обещаната
заветна среща в свиден край!
О, изток – край на чудеса,
на обич и на сладострастия,
где розите искрят в роса,
где зрее всичко, не и щастие,
где буйно речните вълни
шумят и облаци се реят,
где в злато залезите греят
като в ония първи дни,
когато в хората съдбата
не беше сложила печата
на подлостта и на злината.
О, край на прелест непозната!…
Родината си в миг забравя
виделият те и остава
до гроба пленник без покой
на хубавиците надменни…
И знам: ще вярва неизменно
на всичко в тази повест той!
Да, има ангел на смъртта!
В часа на сетната разлъка
затваря нашите уста
с целувка; и събужда мъка
в нас погледът му… И неволно
от страх треперим… В този час,
дорде сърцето трепка болно,
изтръгва той дъха от нас…
Но тези срещи в дни далечни
за миг дарявали покой.
Над всяка жертва с глас сърдечен
изричал тайни думи той.
Умеел страсти да смразява
и в неговата власт било
на морните души да дава
надежда в страшното тегло.
Навред в безкрайната вселена
летял бе ангелът преди.
Към земния страх и беди
поглеждал все с душа надменна.
В нозете му благословени
непреломим покой растял.
Искрящ като звезда нетрайна,
той в полунощите блестял
и мамел смъртните, и в рая
отнасял техните души…
И бил щастлив. Защо ли тая
прегръдка вече ни души,
а ласките таят проклятие?
БЛАГОДАРНОСТ
За всичко, всичко съм ти благодарен:
за тази страст – горяща в мене жар, –
за удара жесток на враг коварен;
за пламъка, прахосан без остатък,
за всичко, що в измама ме горя…
Стори така, че от сега нататък
да няма повод да благодаря!
ВЪЛНИТЕ И ХОРАТА
Вълните се плъзгат едни подир други
със плясък ту шумен, ту глух;
и хора, мравуняк, нищожни и груби
минават един подир друг.
По-скъпи са воля и мраз за вълните
от пладнешки знойни лъчи;
а хората искат души… пък душите
по-ледни са в тях от вълни!
И МЪЧНО Е, И ТЪЖНО Е…
И мъчно е, и тъжно е, и няма ти ръка кому да подадеш
в минути на душевна страшна тегота…
Желания!… Каква ли полза вечно и напразно ти желания да щеш!…
… А пък летят годините на младостта!
Да любя!… но кого ли пък?… за малко време – то не струва си труда,
а вечно да се люби тук е невъзможно.
Погледнеш ли във себе си? – от миналото там веч няма ни следа,
и радости, и мъки – там е все нищожно.
А страстите защо ли са? – там рано или късно сладкий призрак блед
изчезна ще, кога разсъдък заговори;
и тоз живот погледнеш ли с внимание студено ти всъде, навред,
играчка пуста, глупава ще ти се стори…
Изображения: Культура.РФ, Словари и энциклопедии на Академике ; заглавно ~ Портрет Михаила Лермонтова. Яковлев Г.И. 1819-1962 ~ Международная военно-историческая ассоциация