Всички методи на любовта са изпълнени с цветя и кръв ~ Кнут ХАМСУН

"Не забравяй, някои дават малко, но това означава много за тях, а други дават всичко, но не им коства нищо. Кой дава най-много тогава?"

Хенри Милър твърди: "Именно от Кнут Хамсун аз заимствах много от любовта си към живота, към природата, към човека. И онова, което съм постигнал, или поне се надявам, че е така, се състои в това, да задълбочавам тази любов у хората, които ме четат".

Кнут Хамсун е един от най-значимите норвежки писатели, носител на Нобелова награда за литература през 1920 г. за романа си "Благодатта на земята".

Израснал в бедност, принуден отрано да изкарва прехраната си, той от най-ранна младост се насочва към писателското поприще с убеждението, че е предопределен за него. Докато пише работи като амбулантен търговец, общ работник, полицай, а след това като учител. През 1882 г. емигрира в САЩ, но за него американската мечта не успява да се осъществи. Получава белодробен кръвоизлив и тежко болен, след три години той е принуден да се върне в Норвегия. След година отново отива в Америка, работи на различни места, включително като кондуктор в трамваите на Сан Франциско, но отново се връща разочарован в родината си.

Романът "Глад" прави Хамсун прочут в скандинавския север от раз. Последващите му романи затвърждават славата му на виртуозен музикант на езика, който вещо умее да отразява самотата на съвременните хора и тяхната отчужденост един от друг, и от самите себе си. Става прословут е с умението си да оглежда подробно и да разголва безмилостно човешката душа. Непрекъснато противопоставя дисхармонията в обществото на солидната величавост на природата и на тайнствената сила на любовта, дори когато е несподелена и пагубна.

Кнут Хамсун системно пропагандира немската култура, като я противопоставя на англосаксонската. По време на Втората световна война застава на страната на Третия Райх и сътрудничи с правителството на Видкун Куислинг. След войната е съден, но не влиза в затвора поради преклонната си възраст.

(1859 ~ 1952)

Не уважавам търговците и проповедниците. Единственият им талант е да казват точните думи в точното време.

Какво би ни спечелило, в края на краищата, дори от чисто практична гледна точка, ако изгубим живота на всяка поезия, всички мечти, всички красиви тайни, всички лъжи? Каква е истината, можеш ли да ми кажеш това?

Бог е забравен, неговото място зае долара, а машините не могат да успокоят разтревожената душа.

Виждам звездите пред очите ми, а мислите ми биват грабнати от урагана на светлината.

Любовта е точно толкова жестока и опасна, колкото убийството.

Любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.

Трябва да мечтаеш през лятото, след което да спреш. Някои хора обаче мечтаят цял живот и не могат да се променят.

На преклонна възраст сме като купчина писма, които някой е изпратил. Вече не сме в миналото, а сме пристигнали.

Днешните богатства и почести са ме затрупали, но един дар ми липсва, най-важният от всички и единственият, който наистина има значение – дара на младостта.

Няма нищо като това да бъдеш оставен сам отново, разхождайки се в гората в мир със себе си. Да си вариш кафе, да си тъпчеш лула и да си мислиш… Защото аз искам да скитам, да мисля и да направя желязото нажежено до червено.

Аз произлизам от земята и от гората с всичките си корени. В градовете аз живея само изкуствен живот с кафенетата и духовните богатства и с всевъзможни химери. Но аз съм син на земята.

Прави сте; не ме бива в движението из обществото. Бъдете милостиви. Не ме разбирате. Аз живея в гората по избор - това е моето щастие. Тук, където съм сам, не мога да навредя на никого с това, което съм. Но когато отида между другите, трябва да използвам цялата си воля, за да бъда това, което трябва.

Чувствам се приятно празен, недокоснат от каквото и да било около мен и щастлив да съм невидим за всички.

(Knut Hamsun, 1947, © Heiberg Sverre, Oslo Museum)

Какво знае светът? Нищо! Просто свиквате с нещо, приемате го и го признавате, защото вашият учител е признал това пред вас. Всичко е само предположение - наистина, дори времето, пространството, движението, материята, са предположения. Светът не знае нищо, просто приема нещата ...

Вместо да се възхищавам на посредствените големи хора, пред които минувачите се бутат в страхопочитание, аз почитам младите, непознати гении, които умират в тийнейджърските си години, душите им се разбиват - деликатни, фосфоресциращи отблясъци, които човек трябва да види, за да повярва, че наистина са съществували.

Младите сърца притежават своя несравнима дълбочина.

Когато добро се случи на човек, той го нарича провидение, а когато му се случи лошо – съдба.

Правото да се живее е толкова щедър, толкова незаслужен подарък, че той с лихва откупува всичката скръб в живота, до една.

Животът е прекрасен, но животът е суров.

Нищо по-лошо не може да се случи на младия мъж или жена от това да бъдат преждевременно натоварени с благоразумие и отрицание.

Истината не е нито обективна, нито балансирана гледна точка. Тя е субективност на себеотрицанието.

Нещата се наредиха. Те винаги се нареждат. Но не винаги се нареждат както трябва.

Това, което има значение, е не в какво вярваш, а искреността и убеждението, с които вярваш.

Източникът на радост и печал е в нас самите.

Не мога да измисля рима дори на чадър, да не говорим за живот, смърт и вечен мир.

Не забравяй, някои дават малко, но това означава много за тях, а други дават всичко, но не им коства нищо. Кой дава най-много тогава?

Вечността е просто време, което няма още форма, още съвсем няма никаква форма.

Бог - това е първоизточник на всичко, а хората не са повече от прах или песъчинки във вселената.

Впрочем все едно е, дали моите биографически данни са точни или не. Получавам запитване от всички страни за тези съвсем беззначни неща, които трябва да бъдат поместени в съчинения, притурки, книги и статии. Всякога отговарям с отхвърляне на исканията или изобщо не отговарям. Моите работи нямат нищо общо с публичността, частният ми живот ми се струва, напротив, че представлява твърде незначителен интерес за людете.

В течение на годините съм получил шест или осем книги за мен, но не съм чел нито веднъж и онези, които мога да разбирам по езика им. Времето е изкоренило в мене всякакъв интерес към самия мене, аз не се интересувам вече от себе си, останал ми е само един велик вътрешен срам, когато ме хвалят, не мога да издържа да го чета, затварям очите си. Това навярно ще да е истерия. Да бъде каквото ще.

В мълчанието има нещо царствено.

Снимки: Store norske leksikon, Wikipedia

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK