Ах, красота, красота, колко безобразия са направени заради теб! ~ Николай ЛЕСКОВ

“Времето на Лесков още не е дошло. Лесков е писател на бъдещето” ~ Лев ТОЛСТОЙ

В началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков (1831~ 1895) започва да се възприема като "явление", а него да смятат за най-руския от руските писатели, който издълбоко и обширно е познал руския народ такъв, какъвто той е. Лесков не е класическия романист от XIX в. – той е преди всичко разказвач и то разказвач от голяма класа. “Като художник на словото Н.С. Лесков е напълно достоен да застане сред такива творци на руската литература като Л. Толстой, Гогол, Тургенев, Гончаров… – пише Горки в статия, посветена на Лесков, – а по широта на обхвата на житейските явления, по дълбочина на разбирането на битовите загадки, по финото познаване на великоруския език той често превишава споменатите си предшественици и своите съратници”.

Най-известните произведения на Николай Лесков – “Кавгаджийка”, “Въплътеният ангел”, “Очарованият странник”, “Льовша”, “Художникът гримьор” и други са написани в художествения маниер, познат днес като “лесковски сказ”. “Сказ” е своеобразната реч на персонажа, от името на който се води разказа. От най-древни времена разказвачи в Русия били хора с поетични възприятия, затова и сказът е близо до поезията. При разказвачите на Лесков яркостта на метафорите, напевността, фолклорните детайли, напрегнатият психологизъм на речта я правят и поетична, и много личностна. 

("Портрет писателя Н.С. Лескова", 1894, Валентин Александрович Серов)

Най-щастливият женски талант – да не се страхуваш от никакви скандали.

Да простиш и да извиниш не е едно и също – прошката се дава даром, а извинението е причинено от причини, които те принуждават да не зачиташ вината на виновния.

Умът дава живот на всичко – глупакът дори не може да целува така, като умее умният.

За порядъчния човек не е безопасно да се запознава с литератори – пари ще му поискат, а ако им откажете – ще намерят начин да те наклепят в някой вестни.

Най-умните хора купуват ботушите си с много по-голямо внимание, отколкото избират приятелите си в живота.

Ах, красота, красота, колко безобразия са направени заради теб!

Любовта не може да бъде без уважение.

***

Да приключиш е много по-ефективно, отколкото да се съпротивляваш.

Да разбиеш – по-романтично, отколкото да спасиш.

Да отречеш – по-приятно, отколкото да настояваш.

И най-лесното нещо – да умреш.

***

Не трябва да се забравя старото правило – който иска другите да се отнасят уважително към него, най-напред е длъжен сам себе си да уважава.

Снизхождението към злото твърде тясно граничи с равнодушието към доброто.

Трудът е свято дело, всекиму подобаващо.

Истинската любов е скромна и срамежлива.

Картина: ru.wikipedia.org
Снимка: commons.wikimedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK