Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат ~ Уилям БЛЕЙК

Макар че не получава признание приживе, днес Уилям Блейк е смятан за един от първите и най-значимите представители на зараждащия се романтизъм.

(1757 ~ 1827)

Уилям Блейк се счита за фундаментална фигура в историята на поезията и изобразителното изкуство от епохата на романтизма. През 2002 г. бе поставен под номер 38 в анкета на на BBC за 100-те най-велики британци.

Смятан за луд от съвременниците заради възгледите си, Блейк получава силна подкрепа по-късно от критиците за своята експресивност и креативност, както и за философските и мистични влияния в творчеството си.

Българският поет Атанас Далчев казва за Блейк: „Знам само това, че този човек пише като самата природа – ако природата пишеше“.

БОЛНАТА РОЗА
О, клета, болна Роза!...
В нощта, когато с бясна мощ, с безмерен
грохот зловещо бурята вилня,
тогаз коварният невидим червей

дотътри се до твойто дивно ложе,
за пурпурночервена радост що беше отредено,
и с любовта си – мрачна и потайна –
той бавно те погубва – и чезнеш в безнадеждност!...

Из "Песните на Опита" (1794 г.)
Превел от английски Веселин Костов

ЛИЛИЯТА
Бодливата Роза без жал наранява,
кротката Агница зли рога подава;
а Лилията бяла – пресветла красота! – 
ах, само тя познава шемета на Любовта!...

Из "Песните на опита" (1794 г.)
Превел от английски Веселин Костов

ПЕСЕНТА НА ДИВОТО ЦВЕТЕ
Веднъж, когато скитах
в раззеленената дъбрава,
на едно Диво Цвете аз чух песента –
една история такава:

"Във тиха нощ, безкрайно нежна,
в земята майчица аз непробудно спях,
и чувствах истинска наслада,
и трепетно за страховете си шептях...

И аз потеглих призори на път,
изпълнено с копнеж и дръзновение;
аз вярвах: ще намеря нова радост! –
но бях посрещнато с презрение!"

Из "Манускрипта на Росети" (ок. 1793 г.)
Превел от английски: Веселин Костов

***

Щом ти духовно Радостта закрепостиш,
ти волнокрилия живот ще разрушиш;
но щом в небесни висини целуваш Радостта,
ти ще пребъдеш в изгрева на Вечността!

Из "Манускрипта на Росети" (ок. 1793 г.)
Превел от английски: Веселин Костов

***

На Красотата порфирата драгоценна:
сладка измама и безтегловност душевна!...

Из "Манускрипта на Росети"
Превел от английски Веселин Костов

***

Подвластен на призрак е всеки от нас,
но идва несетно съдбовният час:
пробужда се човечността – човечността пресвята! –
и тя във езерото ще удави супостата.

Превел от английски: Веселин Костов

(Portrait of William Blake, 1807, by Thomas Phillips)

Освен с таланта си в областта на словото, Блейк удивлява и като художник. Още от ранна възраст проявява голям интерес към гравьорството и започва да гравира копия на рисунки на гръцки антики, закупени от баща му, практика, която е предпочитал пред обикновеното рисуване. По този начин Блейк се докосва за първи път до класическите форми в изкуството на творци като Рафаел, Микеланджело, Мартен ван Хемскерк и Албрехт Дюрер. Като художник Блейк се вълнува от религиозните сюжети, рисува множество изображения по произведението на Данте „Божествена комедия“, като дори измисля своя собствена митология и символни значения.

(The Angels Hovering Over the Body of Christ in the Sepulchre)

Ангелите, плаващи над тялото на Христос в гроба, около 1805
Тoзи акварел е една от около 80-те библейски теми, поръчани от патрона на Блейк Томас Бътс, държавен служител. Картината описва момента, в който Мария Магдалена посещава гроба на Исус след разпятието и открива два ангела, на мястото на тялото на Исус. Изображението на Блейк идва от старозаветната книга Изход. Цветовете са толкова деликатни, че картината е почти монохромна. На осемгодишна възраст, Блейк казва на майка си, че е видял дърво, обградено с ангели, „разхвърляни като звезди“.

(The Ancient of Days setting a Compass to the Earth, frontispiece to copy K of Europe a Prophecy, copy K, in the collection of the Fitzwilliam Museum, Cambridge University)

Древният ден, 1794 г.
Блейк е обожавал това изображение и затова е направил няколко копия. Този Старец е Уризен, който в митологията на Блейк е въплъщението на разума и закона и репресивната, сатанинска сила, която се опитва да донесе уеднаквяване на човечеството. Копие на творбата е поръчано на Блейк в последните дни от живота му. Той е работил върху него, подпрян на леглото си.

(Adam Naming the Beasts)

Адам дава имена на зверовете, 1810
Млад Адам, който поразително прилича на младия Блейк, дава имена на животните. Змията е преплетена, изненадващо приятелски, около лявата ръка на Адам. Той гледа навън, сякаш вглъбен в мислите си. Животните зад него пасат в пасторален пейзаж, все още в незнание относно прегрешението на човека в градината на Едем. Над главата на Адам един жълъд показва зимата, но в митологията на Блейк дъбът е и друидското дърво, на което Христос е бил разпнат. Грехопадението на човека, змията, Адам и Ева са в центъра на визията на Блейк.

(Newton)

Нютон, 1795-1805
„Изкуството е Дървото на Живота. Науката е Дървото на смъртта“, пише визионерът Блейк. Той осъжда научното трио Исак Нютон, Джон Лок и Франсис Бейкън като стерилни и материалистични. Тук Нютон - идеята, а не портретът
 седи на скала, покрита с водорасли, която прави изчисления с компас, също като Уризен.

(Satan)

Сатаната, около 1789
Сатана, който твърде много прилича на човек, измъчван в ада, с назъбена уста и подвижни очи. „Ад“ на Данте е произведението, от което черпи вдъхновението си Уилям Блейк.

(Blake’s Cottage)

Къщата на Блейк, около 1804-10
Един ангел плува над Уилям Блейк в градината на малката му къща в Фелфам, Съсекс, неговият дом от 1800 до 1803 г .: „Да отидеш в сладкия Фелфам, защото Раят е там / стълбата на ангелите се спуска във въздуха“, пише той. Само два от деветте имота, в които е живял, са оцелели до наши дни.

(The Ghost of a Flea)

Призракът на бълхата, около 1819-20
Обсебен от свръхестественото, Блейк твърди, че има видения ежедневно, още от детството си. Той и приятелят му астролога Джон Върли са правили опити да призовават духове. Това чудовищно същество се появява на Блейк в сеанс, като заявява, че всички бълхи са били обитавани от душите на хора, които са „по природа кръвожадни за излишък“. Косматото, вампироподобно същество е застанало над чаша за пиене на кръв. Завесите, между които стои, прибавят допълнително драматичност. В света на изкуството и до днес има предположения, че Блейк е бил луд.

(Blake's image of Albion from his A Large Book of Designs)

Танцът на Албион, около 1796
Младост и голота, отчасти Христова фигура, отчасти тази на витрувианския човек, стои на скала, отхвърляйки земните окови, за да посрещне лъчистата зора. Известен още като „Глупав ден“, съществуването на този утопичен образ започва от 1780 г. Албион е древното име на Великобритания и е в основата на собствената митология на Блейк, чрез четирите си Зоа (герои, наречени Уризен, Тармас, Лува и Уртона), създадени от падането на Албион, неясни за всички, освен за най-закоравелите фенове на Блейк.

(Jerusalem)

Ерусалим, около 1804
Ерусалим е последната пророческа работа на Блейк. На преден план имаме фигура, носеща тайнствено кълбо, която ни кани през вратата, вероятно в стихотворението или пък иска да ни заведе до самата смърт.

Стихотворения в превод: Любезно предоставени за WebStage от Веселин Костов

Изображения: Wikipedia, Pinterest, Count Orlok's Blog - WordPress.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK