Ако нещо е свободно да бъде добро, то също така е свободно да бъде и лошо | К.С. ЛУИС

„Свободната воля, въпреки че прави възможно злото, е единственото нещо, което прави възможни и любовта, и добротата, и радостта, която си заслужава човек да получи.”

За съгласието с Бог и свободната воля, дадена ни от Него - споделено от книгата „Обикновено християнство” на ирландския писател, философ, теолог и християнски апологет Клайв Стейпълс Луис.

Откакто станах християнин, винаги съм мислил, че най-доброто, може би единственото, което мога да направя за невярващите си ближни, е да обясня и защитя вярата, която е обща за почти всички християни от всички времена. Причините, които ме карат да мисля така, са няколко. На първо място въпросите, разделящи християните едни от други, често включват моменти от висшата теология или дори от църковната история, с които трябва да се занимават само истинските експерти. Щях да нагазя в твърде дълбоки за мен води и щях повече да се нуждая от помощ, отколкото да мога да помогна на други. И второ, мисля, че трябва да признаем, че въобще няма изгледи дискусиите по тези спорни въпроси да привлекат един страничен човек в лоното на християнството.

Надявам се, никой читател няма да предположи, че „обикновеното" християнство тук се предлага като алтернатива на веруюто на съществуващите общества - като че ли човек може да предпочете да приеме него вместо конгрешанството или гръцкото православие, или нещо друго. То по-скоро е като преддверие, откъдето се отварят вратите към няколко стаи. Ако успея да доведа някого в това преддверие, ще съм постигнал каквото исках.

...
Християните вярват, че една зла сила се е провъзгласила за княз на този свят. Това, естествено, повдига няколко въпроса. Дали това състояние на нещата е в съгласие с Божията воля? В случай, че то е, бихте казали, че Той е странен Бог; ако не е, как може въобще нещо да стане противно на волята на същество с абсолютна власт?
Но всеки, който е разполагал с власт, знае как нещо може едновременно да е в съгласие с волята ти и да не е. Една майка може да постъпи съвсем добре като каже на децата си: „Няма да идвам и да казвам да си разтребвате стаята за учене всяка вечер, трябва да се научите сами да я поддържате в ред.“ После отива една нощ там и намира мечето, мастилницата и френската граматика захвърлени в камината. Това е против нейната воля. Тя би желала децата й да са подредени. Но, от друга страна, именно тя им е дала свободата да бъдат неподредени. Същата ситуация редовно възниква във всеки полк, профсъюз или училище. Правиш нещо доброволно и тогава половината от хората не го изпълняват. Не това си желал да постигнеш, но волята ти го е направила възможно.

Вероятно така е и във Вселената. Бог е създал същества със свободна воля. Това означава създания които могат и да грешат, и да постъпват правилно. Някои хора мислят, че могат да си представят същество, което е свободно, но няма възможност да греши; аз не мога. Ако нещо е свободно да бъде добро, то също така е свободно да бъде и лошо. Свободната воля е направила злото възможно. Защо тогава Бог е дал свободна воля? Защото свободната воля, въпреки че прави възможно злото, е единственото нещо, което прави възможни и любовта, и добротата, и радостта, която си заслужава човек да получи. Свят от автомати и от същества, които действуват като машини – едва ли би си заслужавало да бъде създаден. Щастието, което Бог отрежда за най-висшите Си творения, е щастието свободно, доброволно да се присъединят към Него и един към друг в творчество, любов и наслада, в сравнение с които и най-възторжената любов между мъж и жена на този свят е блудкава като разводнено мляко. А за това те трябва да бъдат свободни.

Разбира се, Бог е знаел какво ще стане, съществата ще използват свободата си погрешно: той е сметнал очевидно, че рискът си заслужава. Може би се чувствуваме склонни да не се съгласяваме с Бог. Трудно е обаче да не сме съгласни с Бога. Той е източникът, откъдето идва цялата наша способност да разсъждаваме: не е възможно да сме прави, а Той да не е, също както потокът не може да се издигне по-високо от извора си. Когато спорим с Него, ние всъщност спорим със самата сила, благодарение на която изобщо можем да говорим; то е все едно да режем клона, на който седим. Ако Бог смята, че това състояние на война във Вселената е цена, която заслужава да бъде платена заради свободната воля, т.е. заради сътворяването на един жив свят, където съществата могат да правят истинско добро или зло, или може нещо наистина значително да стане, вместо да бъде свят-играчка, който се движи само ако Той дърпа конците, тогава и ние може да приемем, че цената заслужава да бъде платена.

След като веднъж разберем въпроса за свободната воля, ще видим колко глупаво е да се пита, както веднъж някой ме попита: „Защо Бог е създал същество от толкова негоден материал, че да се разваля?“ Колкото от по-добър материал е направено едно същество, колкото по-умно, силно и свободно е то, толкова по-добро ще бъде, ако тръгне по правия път, но и толкова по-лошо, ако тръгне по лошия. Една крава не може да бъде много добра или много лоша; кучето може да е по-добро и по-лошо; детето – още по-добро и още по-лошо; обикновеният човек – още повече; гениалният човек – отново още повече; свръхчовешкият дух може да е най-добрият или най-лошият от всички.
Как всъщност тъмната сила е поела по грешния път? Без съмнение, това не е въпрос, на който човешките същества могат да отговорят със сигурност. Може обаче да бъде направено едно разумно (и традиционно) предположение, като изхождаме от грешките в личния ни опит. В момента, в който се осъзнаем като личност, се появява възможността да поставим себе си на първо място, да искаме да сме в центъра, всъщност да искаме да бъдем Бог. Това беше грехът на Сатаната; и това беше грехът, който той предаде на човешкия род. Някои хора мислят, че падането на човека е имало нещо общо със секса, но това не е вярно. (Историята в Битие по-скоро показва, че след падението е настъпила и поквара на сексуалната ни природа, която е резултат от падението, а не негова причина.) Това, което Сатана е внушил на нашите далечни предшественици, е била идеята, че могат да бъдат „като богове“ – сами да уреждат живота си, все едно че те са своите собствени създатели – да бъдат господари сами на себе си, да намерят щастието си извън Бога, независимо от Бог и от този безнадежден опит е възникнало почти всичко онова, наричано човешка история – парите, бедността, амбициите, войната, проституцията, класите, империите, робството – дългата страшна история на човека, опитващ се да намери извън Бога нещо, което да го направи щастлив.

От „Обикновено Християнство“

Снимки: LIFE, Saboteur365

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK