За половата суровост и недодяланост на българина, споделено от известния наш общественик Стефан Гидиков (1871 ~ 1944) - един от инициаторите за създаването на читалищния съюз в България, плодотворен автор и сътрудник на изданията от началото на миналия век „Демократически преглед“, „Философски преглед“, „Българска мисъл“. Статията му „Половата свитост на българина като основа на неговия характер” е публикувана през 1934 г. във „Философски преглед”.
(Илия Бешков, 1936)
Може с положителност да се твърди, че начинът, по който даден индивид или даден народ реагира в полово отношение, определя съвкупността на всички негови биопсихични реагирвания през жизненото му развитие. Половостта създава общото жизнено настроение, кристализува се в определени темпераментни прояви и форми, дава специфична отсянка на характерните черти и насочва духа към жизнена философия, която може да го изведе към успешни постижения или да осакати голяма част от неговите усилия.
Нека подчертаем същественото: българинът изобщо е полово свит. За него половостта не е жизнерадостно състояние, което трябва да се изживява с неприкрит душевен ентусиазъм, а е по-скоро остър физиологичен копнеж, който обаче е потиснат и свит, и всички негови прояви носят отпечатък на сдържаност, скритост и стеснителност. Това не произтича от по-изтънчена чувствителност или от религиозно отношение, ако и да не може да се отрече известно значително въздействие на християнската религия, в аскетически и „греховен“ смисъл, особно върху българката. Свитостта и скритостта в половите преживявания по-скоро носят признаци на нещо първично в сравнително още първобитната и девствена природа на българина, отколкото като резултат на социални и природни изисквания и ограничения или на духовна самодисциплина. Суров, недодялан и още с дива енергия в половите си изживявания, той е скъперник и „хрисим“, не се „отпуща“ лесно и непринудено, а с някаква си мъчителна сдържаност, сякаш е изкушаван да върши нещо разточително и разстроително, което само ще го направи смешен и глупав пред собствените и хорски очи. В любовните си връзки той влага скрита и умерена нежност, което гледа час по-скоро да впримчи в уютните рамки на чисти семейни отношения, да ги облече в дълг и почтеност, за да ги ограничи в пределите на строго социално приличие. Всяко сантименталничене и романтизъм му се виждат празна работа, губи-време, което го понижава в общественото мнение като сериозен делови човек.
На българина се натрапва по-скоро грубо реалистичната представа в половите отношения и тя взема меродавно надтежаване в преценката на събитията от сексуален род. Чисто физиологичното достижение се мярка като върховно удовлетворение на половото честолюбие, но същевременно се изостря в душата като деградираща необходимост, която не заслужава пропиляване на емоционално богатство. Свитостта веднага действа като студен душ и потиска половото чувство в рамките на „хрисима“, „пестелива“ и „свенлива“ проява.
Горните твърдения не се опорочават от факта, че народната фантазия е сексуализувала цялата природа и че има голямо изобилие от народни умотворения с най-слободно и цинично полово съдържание. Тъкмо това е било отдушник на още девствен, първобитен, със силна жизнена енергия, но със свито полово чувство народ, който е търсил да изрази в реалистични представи потиснатия си полов копнеж. Свитостта се отплесва в остри рефлекси с цинична багра, като компенсационен израз на обуздаваното желание. Свитостта е, която дава на половите прояви резки отскачания и ги прави или сдържани, колебливи и принижени – в повечето случаи, или понякога брутално избухливи, със скрита насилническа тенденция – в отделни по-редки случаи на полова екзалтация.
За да се види до каква степен българинът е още първобитен в полово отношение и че е издатък на една сравнително девствена раса, наблюдавайте само колко момчешки, плахо и несръчно се проявява в дамско общество. Той не умее да забавлява дами и флиртът не му се удава напълно. В салони и кабарета, по дансинги и вечеринки той носи, ако и прикрито, своята стеснителност. И тъкмо за да я прикрие съвсем, той понякога става прекалено свободен и безочлив. В разговорите, които води, в отговорите, които дава, той не може да намери онова здраво и игриво равновесие, което интригува и гъделичка, без да дразни и брутализува. Изостреното полово честолюбие стои нащрек и понякога избухва в резки думи или жестове, а понякога, при невъзможност да спаси положението чрез духовитост, вгнездява в душата страшния бацил на омразата и отмъщението или пък гнетителното затваряне в себе си и бягане в самота. Изобщо в любовните си преживелици българинът влага още много сериозност, рязкост и трагичност, а като реакция срещу тая склонност изпада понякога в прекален езиков, та и делови цинизъм. Той още не е смогнал да освободи половото си чувство от неговата гнетителна потуленост и скритост и да го разведри в смекчената атмосфера на открито и спокойно флиртуване или в светлите простори на любовта, без предвзетост и прикритие.
Сбитото, стесненото полово чувство, вътрешно спънато да се прояви и изрази искрено и открито, създава известна скритост в душата, а на тая почва израстват завист, подозрителност и затаена стръв за полови постижения, но на чисто практична сметка, без излишни прахосвания на емоционални и на материални усилия.
Който е полово свит, той е и въобще душевно свит. Вие ще забележите у него неспособност към експанзивност, затвореност в себе си и необщителност, липса на откровена и нестеснена жизнерадост. Вред, гдето трябва да изрази спонтанно своята интимна природа, дори и в одухотворените й и невинни форми, той чувства почти ненадвиваема стеснителност, като че ли ще направи нещо непростително и смешно.
В никоя друга област иронията, шегобийството, та и непростителното жигосване и оскандаляване не взема за българина такива широки размери, както в половата област. Кражбите, злоупотребите с обществени средства, умишлените фалити, другите нравствени падения и престъпления, даже жестоките насилия и убийствата не произвеждат сякаш толкова силно впечатление като уронване на човешкото достойнство, както някоя полова слободия и отклонение. Един държавник у нас по-лесно може да се провали поради полови прегрешения, отколкото поради това, че е ощетил държавната каса с милиони левове за лични интереси или е тикнал държавата със своето късогледство в задънена улица. Прави впечатление, че дори и полицейските власти повече се престарават в скандални истории, отколкото в други криминални области.
Това отношение към половите слободии и прегрешения няма нищо общо с английския или американския пуританизъм. Той е чисто и просто остро реагиране на полово свита душа, която се дразни от самия факт на по-свободна полова проява. С липсата на снизходителност свитият човек отмъщава на чужд гръб за своята собствена свитост, а същевременно изразява и до каква степен го дразни всяка полова волност.
От „Половата свитост на българина като основа на неговия характер”, Стефан Гидиков, 1934, сп. „Философски преглед”
Рисунка: Илия Бешков, 1936, Софийска градска художествена галерия