Всичко, което ти се случва, е предварително подготвено от вечността ~ Марк АВРЕЛИЙ

Из знаменитите записки на римския император и философ

(Marcus Aurelius Distributing Bread to the People, 1765, Joseph-Marie Vien, Musée de Picardie)

Всичко, което ти се случва, е предварително подготвено от вечността. Оплетените една в друга причини са вплели от незапомнено време основата на твоята личност и това събитие.

И човекът, и богът, и вселената дават плод, когато на всяко му дойде времето. Няма значение, че в обичайния смисъл думата се употребява главно за плода на лозата и в подобни случаи. Разумът дава и всеобщ, и личен плод и от него се пораждат други плодове, подобни на самия него.

Ти, моя душа, ще станеш ли някога добра, безизкуствена, една и гола, по-открита от обгръщащото те тяло? Ще се изпълниш ли с обич и привързаност? Няма ли да се почувствуваш пълна и ненуждаеща се, некопнееща и нежелаеща нищо одушевено или неодушевено за изпитване на удоволствия, нито време за по-дълго наслаждаване, нито място, страна или по-добър климат, нито по-добра човешка среда? Не ти ли стига състоянието, в което си в момента, не си ли доволна от всичко настоящо и няма ли да се убедиш, че всичко твое е наред, че идва от боговете и че което те решат в своя угода да пратят за благото на съвършеното същество, добро, достойно, раждащо всичко, задържащо, обхващащо и обгръщащо разпадащото се, за да се породи друго подобно, то непременно ще бъде наред? Ще станеш ли някога достойна съгражданка на боговете и хората, така че за нищо да не ги укоряваш, нито да бъдеш порицавана от тях?

Ако можеш, поучи и промени. Ако ли не, помни, че за това се ползуваш с благосклонност. И боговете са благосклонни към такива хора, а понякога и съдействуват - за нечие здраве, богатство и слава, толкова добри са! И ти можеш. Или кажи кой ти пречи.

Днес се отървах от всякакви превратности, нещо повече - премахнах ги. Защото те не са вън, а вътре в моите мнения.

Гледай отвисоко: безброй стада, безброй празници, всякакви кораби по бурното и спокойно море, разнообразие от същества, които се раждат, съжителствуват и умират. Представи си живота, живян преди време: от други, и този, който ще бъде живян след тебе, а и оня, който се живее в момента във варварските племена. И колко много хора не са чували дори името ти, колко ще го забравят веднага и колко похвалили те навярно след малко ще те укорят. Нито споменът има стойност, нито славата, нито каквото и да е друго.

Можеш да премахнеш много излишни безпокойства, които зависят изцяло от твоето мнение така ще си осигуриш едно широко пространство, за да обхванеш с мисълта си цялата вселена, да си представиш без крайната вечност и да се замислиш за бързата промяна която претърпява всичко поотделно - колко кратко е времето от пораждането до разпадането и колко безмерно това преди рождението, както и онова безкрайно, което следва разпадането.

Губенето не е нищо друго освен променяне. На това се радва всеобщата природа, в съгласие с която се осъществява всичко, от векове се е осъществявало в подобна форма и до безкрай ще се осъществява така. Тогава защо твърдиш, че всичко е вървяло и винаги ще върви зле и че сред толкова богове не се е намерила сила, която да го оправи, ами светът е осъден да тъне във вечно зло?

Стига с това жалко съществуване, изпълнено с мърморене и маймунщина! Защо се безпокоиш? Има ли нещо странно в тия работи? Какво те изкарва от равновесие? Оформящата причина? Вгледай се в нея. Да не би материята? Вгледай се в нея. Извън тях не съществува нищо. А вече е време, насочи поглед към боговете, да станеш по-прост и по-добър.

Избрано от „Към себе си”, изд. Кибеа

Каертини: Marcus Aurelius Distributing Bread to the People, 1765, Joseph-Marie Vien, Musée de Picardie; Dernières paroles de l'empereur Marc Aurèle, by Eugène Delacroix (1798-1863) - commons.wikimedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност