„Мислителят” на РОДЕН ♥ Габриела МИСТРАЛ

Поетичната бронзова вечност на голямата чилийска поетеса Габриела Мистрал

(1889 ~ 1957)

Подпрял брадата си върху ръка огромна,
той знае, че е прах, че дните са химери,
че в този свят е гол - той с болка си припомня - 
и мразейки смъртта, от красота трепери.

Човешката му страст е като пролет жива,
но есен с истина, с тъга го съкрушава.
Девизът „смъртни сме” челото му покрива,
щом падне вечерта. И бронзът оживява…

Сковани мускули се молят за пощада
и всяка бръчица от ужас се тормози.
Той зъзне като лист, с безмилостни уста
му заповядва Бог…
Ни борът, който пада,
нито лъвът ранен се гърчат както този
човек, разкъсван цял от мисъл за смъртта.

Превел: Петър Велчев

Снимка: Le Penseur de Rodin - histoire-image.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност