Смисълът на мъката е да сложиш край, докато все още означава нещо ~ Ричард ЙЕЙТС

Ричард Йейтс е американски писател, част от творците на „Епохата на тревожност“  от средата на миналия век. По първия му роман, „Пътят на промените“, е заснет номинираният за Оскар и Златен глобус едноименен филм с участието на Кейт Уинслет и Леонардо Ди Каприо. 

За този роман Кърт Вонегът казва: „Великият Гетсби на моето време...Една от най-хубавите книги от представител на моето поколение.“ Тенеси Уилямс е още по-щедър в похвалите си: „Тук има не само изкусно писане; тук има нещо, което – добавено към изкусното писане – кара книгата мигновено, интензивно и забележително да оживее. Ако за създаването на шедьовър в съвременната американска литература е необходимо и още нещо, то аз със сигурност не знам какво е то.“

За съжаление Йейтс не получава заслужено признание приживе, творчеството му става известно едва няколко години след смъртта му, когато читателите започват да се идентифицират с мъчителното търсене на изход от посредствеността на неговите герои.

(3 февруари 1926 г. ~ 7 ноември 1992 г.)

Смисълът на плача е да спреш, преди да стане сълзливо-сантиментален. Смисълът на мъката е да сложиш край, докато все още е искрена, докато все още означава нещо.

Никой не забравя истината. Хората просто стават по-добри в лъжите.

Какви възможности за добро самочувствие, какви залежи от душевен покой открива тази придобита способност да се разделят проблемите на свои и чужди?!

Ако искаш да направиш нещо истински правилно и честно, направи го в самота.

Аз имам едно такова странно наблюдение: хората повече преуспяват в делата, които им се нравят.

Професионалист е човек, който във всяка работа - във всяка работа, подчертавам, може да направи сложните неща прости.

Наистина ли "нравствено" и "общоприето" не са едно и също нещо?

Позволете да го кажа така: няма нищо толкова определено веднъж и завинаги, че да не може да се промени.

Ако се опитваш да продадеш идея - не е важно, сложна или проста - няма по-ефективен инструмент за убеждение, от живия човешки глас.

Целта на образованието се състои не в това да тренираш мозъка на нещо, а в това да го освободиш.

Силата и свободата съществуват тогава, когато знаеш какво искаш.

На този свят нищо не се случва и нищо не се появява без търговска сделка.

Хората никога не разбират онези, които търсят нещо повече от пари в живота.

Парите винаги са добър повод, но... рядко са истинската причина.

Желанието да умреш за нечия любов може да предизвика съжаление, но защо да е по-лошо от всяка друга форма на смърт?

Да не обичаш има повече причини, отколкото да обичаш.

Половината прелест на любовният роман е в това, че той прилича на брак.

Срамежливостта в едно момиче, разбира се, е добра, ако тя не преминава границата.

Способността за измерване и отброяване на времето е почти неизчерпаем източник на спокойствие.

Епизодичното ембарго за разговори все още не е навредило на никой брак.

Приятелството е най-естественото нещо на света.

Цивилизованият човек не бива да пада духом по два пъти на ден.

Свободата да правиш какво? Защо е задължително "да правиш"? Свободата да бъдеш.

Думата "честност" твърде често се използва, за да се оправдае прекомерна жестокост.

Всеки мъж - да, напълно всеки знае, кога жената до него е нещастна.

Хората искат да четат истината, но само когато тя идва от някой известен.

Вероятно е нужна известно смелост, за да се види пустотата, но за да се разбере нейната безнадеждност, е необходима несравнимо по-голяма.

Може би, освен да страдате, това, което трябва да направите, е да изчакате.

В старостта така ти се иска всичките тези, които обичаш, да бъдат щастливи.

Аз разбирам само това, което чувствам, и знам, че трябва да постъпвам така, както ми подсказват чувствата.

Хората се променят и тази промяна може да бъде или цъфтеж или увяхване, нали така?

Избрано от „Пътят на промените“, Ричард Йейтс, изд. Кибеа
Снимка: laphamsquarterly.org