Жив свидетел на бомбардировката над Дрезден през 1945г. (взела над 60 000 човешки жертви), където е и военнопленник, Вонегът става върл противник на всякакво насилие и чрез творчеството си, използвайки различни похвати, разобличава ужасите и абсурдите на войната. Болката от преживяното се чувства в саркастичния му изказ, езикът му е увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм“. Основни теми са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство и дискриминацията, отчуждението, екологичните катастрофи. Отчаянието му от човешката природа ясно личи, но над всичко винаги остава непоколебимата вяра в добротата...
Струва ми се, че вие, психиатрите, ще трябва да измислите много чудесни нови лъжи, иначе на хората просто няма да им се иска повече да живеят.
Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш, мисля дори, че много често е ужасна. Бих искал хората, за които условно се предполага, че се обичат, да си припомнят следните думи, когато се счепкат: "Моля, по-малко любов и повече добро отношение".
Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля.
Никога не бих си позволил да бъда забавен за сметка на някой друг, като го накарам да се чувства като нещо, което е домъкнала котката.
Аз съм в състояние да провъзгласявам живи хора за светци далеч по-лесно и по-бързо от Римокатолическата църква, просто защото не са ми необходими онези минимум три чудеса. За мен е достатъчно наличието на две условия. Първо: кандидатът за светец да третира с еднакво уважение всички раси и класи в човешкото общество; и второ: да не го прави за пари.
Най-лошото, което изобщо може да се случи на някого, е никой да не го използва за нищо.
Животът е толкова тежък, че повечето хора губят битката с него или се чувстват губещи. Затова най-важното умение за всеки от нас е да запази поне малка част от достойнството си и да признае, че е загубил.
В речите си казвам, че една от правдоподобните мисии на хората на изкуството е да карат останалите да оценяват поне малко факта, че са живи...
Когато заради нас издъхне и последната жива твар, колко поетично ще бъде, ако Земята успее да каже с глас, долетял може би от дъното на Големия Каньон: “Свърши се.” На хората не им харесваше тук.
Ето го краят на всички добри новини за каквото и да било. Имунната система на нашата планета се опитва да се отърве от хората.
Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.
Не трябва непремено да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага.
Тези, които вярват в телекинезата, да вдигнат ръката ми.
Тя нямаше нищо против, че е грозна. Беше забелязала, че спокойствието и усамотението на красивите хора, често бива нарушавано от страстни непознати.
Крайно време е да благодарим на Бога, че се намираме в държава, където дори бедните страдат от наднормено тегло.
… стигнах до едно доста грубо и обобщено правило, нещо като общ закон: ако човек не страда от депресия, той никога не може да бъде добър писател.
Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.
Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.
Едно от малкото хубави неща на модерните времена е следното: ако умреш по ужасен начин по телевизията, няма да си умрял напразно. Ще си ни забавлявал.
Зигмунд Фройд казва, че не знае какво искат жените. Аз знам. Искат много хора, с които да си приказват.
Нищо не може да погуби една любов по-успешно от откритието, че доскоро приемливото ти поведение вече се е превърнало в нелепо и смешно.
Има ли нещо по-многообразно от прелюбодеянието? Не, поне на този свят.
Животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.
Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново.
Хората те оценяват най-пълно, когато ти положат цветя на гроба.
Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.
Попитах я веднъж дали е търсела утеха в религията, докато е била в лагера.
– Не – отвърна тя. – Знаех, че бог не приближава такова място. Знаеха го и нацистите. Това ги правеше безкрайно нагли и безскрупулни. В това беше силата им. Разбираха бога по-добре от другите. Знаеха как да го държат надалеч.
Тя беше убедена, и според мен с пълно право, че всички човешки същества са лоши по природа – мъчителите, жертвите и равнодушните наблюдатели. Те могат само да създават безсмислени трагедии, каза ми тя, защото не им достига интелигентност да осъществят доброто, което искат да извършат.
Трябва да изтъкна, че рядко съм срещал немец, който да се натъжи от разрушената си родина. Той ще ви говори неизменно за балистиката, причинила разрушението.
Днес, когато това заболяване – етническото прочистване – е свършен факт, единственото, което добрите хора могат да направят, е да се притекат на помощ на оцелелите. И да бдят да не би отнякъде да се появят християни!
Така напълно се бе предал на утешението, което предлага религията, че бе станал кретен.
Щом някоя страна загуби свободата си, Съединените щати веднага ще довтасат да й я възвърнат.
Хората ме питат какво мисля за обединението на Германия. Отговарям така: това, което харесваме в германската култура, е създадено от много германски държави. А това, което имаме всички основания да ненавиждаме, се е родило в една-единствена Германия…
Какво може да ни спаси? Божествената намеса – със сигурност. Сега е моментът да се молим за нея. Да се молим да бъдем спасени от своята изобретателност. Както динозаврите положително са се молили да бъдат спасени от своята масивност.
Какви други съдби, по-лоши от смъртта бих могъл да посоча? Може би живот без петрол? В мелодрамите отпреди век често се твърди, че загубата на девствеността преди свещените окови на брака е съдба, по-лоша от смъртта… Мисля си, че бих умрял по-скоро в името на девствеността, отколкото в името на петрола. Струва ми се някак по-литературно…
Един факт си остава непроменен: жените не са привърженици на неморалните технологии в степента, в която ги обожават мъжете. Това очевидно е резултат от някакви хормонални недъзи. Вероятно по тази причина в демонстрациите срещу всякакви оръжия за унищожение участват много повече жени, отколкото мъже и на всичкото отгоре, водят и децата си…
Някога, като много по-млад и по-вярващ мъж, обичах да казвам, че хората, които разчитат на страха, за да постигнат каквото искат, са перверзни, жалки и тъжно самотни. По-късно, когато видях цели армии от такива хора в действие, си дадох сметка, че аз съм този, който е сам…
Ако Исус беше жив днес, щяхме да го убием със смъртоносна инжекция. Това наричам прогрес. Ще се наложи по абсолютно същата причина, по която е убит и първия път. Идеите му просто са прекалено либерални.
Трудно е да предложиш щастие на нещастните, освен ако това щастие не е нещо, което се дава без рецепта: храна или подслон, съчувствие или свобода…
Каква е представата ми за пълно щастие? Да си представя, че нещо някъде иска да съм щастлив тук и сега.
Но по една случайност става така, че когато се комбинира с мислите и чувствата на един образован човек, седнал на прост дървен стол, книгата е в състояние да предизвика у него особено душевно състояние, характеризиращо се с особена (и бих казал безценна) дълбочина и смисъл… Тази форма на медитация … може би ще се окаже най-ценното съкровище на нашата цивилизация. Ето защо никога не трябва да се отказваме от книгата, никога не трябва да се предаваме пред разпечатките, които плюе светещата катодна тръба срещу нас, защото те съдържат само баналните неща на всекидневието.
Снимки ~ styleinsider.com.ua, thrillist.com