През 1942 г. северноирландския творец, критик и философ създава своите „Писма на Душевадеца“, които бързо се превръщат в класика на християнската литература на 20 век. Написани с духовно проникновение и английско чувство за хумор, „Писмата“ са интересни дори само като идеен похват – да се покажат духовните процеси в човека от гледна точка на един дявол. 

От 1950 до 1956 г. К. С. Луис сътворява седемте романа на поредицата „Хрониките на Нарния”, без да подозира, че ще бъдат аплодирани като абсолютен шедьовър. Днес класическата фентъзи-поредица е една от най-продаваните на всички времена със своя над 60-милионен тираж. Книгите на К. С. Луис достигат до огромната си публика по света преведени на над тридесет езика, а „Хрониките на Нарния“ оживяват в зрелищни театрални адаптации, телевизионни и филмови творби. 

(1898 ~ 1963)

Написах това, което ми се искаше да прочета. Хората не го написаха, така че ми се наложи да го напиша сам.

Хваленето е словесният израз на душевното здраве.

Вярвам в Християнството, както вярвам, че Слънцето е изгряло. Не само, защото го виждам, но защото виждам всичко останало.

Бог говори на човека с шепота на любовта, ако не го чуе – с гласа на съвестта, ако не го чуе – с вика на страданието.

Любовта всичко изтърпява и прощава, но нищо не пропуска. Тя се радва и на малко, ала иска всичко.

Приятелството не е необходимо, както философията и изкуството… то няма значение за оцеляването. По-скоро то е от нещата, които дават смисъл на оцеляването.

Ние никога не казваме всички истини за себе си.

Моята любов е моята най-надеждна маска.

Любовта е твърде млада, за да знае какво е съвест.

Съмняваш се, значи си готов.

На Бог е противна леността на интелекта, както и всяка друга.

Любовта е нещо по-неумолимо и по-прекрасно от просто само доброта.

Главният враг на любовта е равнодушието, а не ненавистта.

Адът е врата, заключена отвътре.

Бедата не идва сама, не идва сама и радостта.

Сърцето не заменя главата, но трябва да й се подчинява.

Умората кара жените да говорят повече, а мъжете по-малко.

Ужасът на християнския универсум се заключава в това, че в него няма врата с надпис "Изход".

Ако се намерим в ситуация, в която желаем нещо, което никой не може да ни даде, най-вероятното обяснение е, че сме създадени за друг свят.

Никога не си прекалено стар, за да си поставиш нова цел или да мечтаеш нова мечта.

...

Из „Писма на Душевадеца”, 1942:

Има два типа хора: тези, които казват на Бог „Да бъде Твоята воля!“ и тези, на които Бог казва „Добре, тогава, да бъде по твоему!“.

Благодарността гледа към миналото, а любовта към настоящето; страхът, алчността, похотта и амбицията гледат напред.

Самозалъгването съществува в Ада, също както и на Земята.

Ухажването е времето, когато трябва да се посеят тези семена, които десет години по-късно ще пораснат във вътрешна омраза.

...

Из „Хрониките на Нарния”, 1950-1956:

Всеки получава това, което иска, но не всеки му се радва.

Шегата, както и справедливостта, се раждат заедно с речта.

Струва си само да направим нещо хубаво и вече сме длъжни, като награда, да направим нещо, което е още по-хубаво.

Когато дълго си бил роб, по-лесно е да се подчиняваш, но да преодоляваш себе си е трудно.

Снимка: CS Lewis College