Мнозина го считат за един от най-политически язвителните, културно влиятелни и многопластови творци на ХХ век. Романист, поет, есеист и художник, Уилям Сюарт Бъроуз (1914 ~ 1997) е емблематична фигура на бийт-поколението, наред с Джак Керуак и Ричард Бротиган. Като постмодернист Бъроуз оказва голямо влияние върху поп-културата и литературата. В САЩ творбите му остават непубликувани с десетилетия, заклеймени като порнографски и скандални. Романът му „Голият обяд” вижда бял свят за първи път в Париж през 1959 г. благодарение на „Олимпия прес” (издателството, първо публикувало Набоковата „Лолита” и „Тропиците” на Хенри Милър, забранени поради същите съображения) и мигновено се превръща в един от култовите романи на ХХ век, който преразглежда цялата американска култура.
За голите истини в живота, подписано от острото перо на Уилям Бъроуз.
(William Burroughs enjoying cake and alcohol at his 70th birthday, 1983)
Бъди справедлив, а ако не можеш да бъдеш справедлив, бъди своеволен.
Функциониращата полицейска държава не се нуждае от полиция.
От: „Голият обяд“ (Naked Lunch, 1959)
~
Имаме намерение да продължим настъплението срещу полицейската машина навсякъде. Имаме намерение да унищожим полицейската машина и всичките й записи. Имаме намерение да унищожим всички догматични вербални системи. Семейната клетка и нейните метастази в племена, страни, народи ще я изтръгнем от корен. Не желаем повече да слушаме семейните безсмислици, майчините безсмислици, бащините безсмислици, полицейските безсмислици, провинциалните безсмислици или светските безсмислици. Казано по-просто, вече сме се наслушали на достатъчно глупости.
От: „Дивите момчета“ (The Wild Boys, 1971)
~
Вашето право да живеете там, където искате, в общество, избрано от вас, и по закони, с които вие сте съгласни, е загинало в осемнадесети век с капитан Мисън. Да го възкресят могат само чудо или катастрофа.
Нищо не е случайно за човека на знанието: всичко, което вижда и чува, е точно на своето място и в своето време, и чака да бъде видяно и чуто.
От: „Градовете на червената нощ“ (Cities of the Red Night, 1981)
~
Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение.
Холивуд е способен да разкъса човешката душа парче по парче. Няма такава човешка мечта, която Холивуд да не би могъл да низвергне до състоянието на чудовищна пародия.
Опасността за човека е биологична необходимост, също както съня и съновиденията.
Само пребивавайки в ада, ще може да видите рай.
От: „Западните земи“ (The Western Lands, 1987)
~
Историята на тази планета е история на идиотизма, подчертан от няколко дебили, откроили се на общия фон като гении.
От: „Сметачната машина“ (The Adding Machine, Collected Essays, 2008)
~
Времето е бедата на човечеството, не изобретение на човека, а негов затвор.
Красотата винаги е обречена. „Лошите въоръжени хора са все по-близо“. Homo Sap с неговото оръжие, с неговото време, с неговата ненаситна алчност и невежество е също толкова отвратителен, че не може дори да разгледа собственото си лице.
Вярващите и невярващите ги разделя тънката граница, от двете страни на които е пропастта на всеобхватното невежество. Никой не е толкова сляп, както този, който не желае да вижда.
От: „Призрачният шанс“ (Ghost of Chance, 1999)
~
Има нещо сгрешено в цялата концепция на парите. Изискват се все повече и повече, за да си купиш все по-малко и по-малко. Парите са като хероин. Дозата, която ще ти стигне в понеделник, няма да ти достатъчна в петък.
Много ти се иска да се измъкнеш от настоящото време, нали? Това обаче е доста по-сложно, отколкото си мислиш, много по-сложно. Времето удря много болезнено.
От: Exterminator!, 2001
~
Положихме всички усилия да прекратим Промишлената революция, докато все още не е късно, да забавим ръста на народонаселението на приемливо ниво, постепенно да заменим количествените парични инструменти с качествени, да се борим против децентрализацията и за съхраняване на ресурсите. Промишлената революция в своята същност е вирусно заболяване, насочено към възпроизводството на идентични обекти и личности. Ако произвеждаш сапун, не ти пука кой ще купува твоя сапун, докато продажбите растат, а заедно с тях и печалбите. Не ти пука и за това, кой го произвежда и кой работи в твоите фабрики. Важното е да се вари сапун.
Единственото, способно да обедни цялата наша планета, е планетарна космическа програма… Земята се превръща в космическа станция, и войната просто изчезва от дневния ред, дори мисълта за нея се превръща в безумие в контекста на изследователските центрове, космодрумите, възхитителното усещане, възникващо от съвместния труд с хората, които ти харесват и които изпитват дълбоко уважение към своите, определени по взаимно съгласие цели – цели, които ще донесат изгода на всички, който може да ги достигне. Щастието е страничния продукт на една осмислена дейност. Планетарната космическа станция предоставя на всички членове на своя екипаж възможност да действат осмислено. Собствениците на ранчо благоденстват, а човешкия добитък на пасбищата едрее и се готви за заколение… Светът е без начало и без край.
От: „Пространството на забравените пътища“(The Place of Dead Roads, 2004)
Снимка: William Burroughs enjoying cake and alcohol at his 70th birthday, en.wikipedia.org
