„Щедрият е намерил причината на окончателното спасение, също както онзи, който засее фиданка, ще получи сянката, цветовете и плодовете на порасналото дърво.“

(Jack Kerouac,1953)

Грижи се внимателно за сърцето си: не допускай равнодушието в него! Сериозно се отнасяй към всяко добро дело. Роденият на тази земя човек е притискан от скърби и непрестанни проблеми, като оставен на вятъра светилник!

Грижете се за умереността и въздържаността на тялото си, хранете се в подходящо време, не приемайте да бъдете посредници, не забърквайте любовни еликсири, пазете се от лицемерието, следвайте правилното учение и бъдете добри към всички живи твари; приемайте скромно, каквото ви се дава, приемайте, но не трупайте. 

Не давайте път на гняв и лоши думи към силните хора. Гневът и омразата погубват истинния Закон, а също тъй достойнството и красотата на тялото.

С „малко желания“ намираме пътя към истинското избавление, ако търсим истинска свобода, трябва да практикуваме доволството на „достатъчното познание“. Открили доволството, богатите и бедните еднакво се радват на вечен покой.

Не бъдете ненаситни в изискванията си, защото в дългата нощ на живота тъй се трупа печал. Многото зависимости са като многото нишки, които ни обвързват; без тази мъдрост умът е беден и неискрен.

Бедните злощастници, на които им липсва мъдрост и посока, се увличат в светски вихрушки, затъват на мрачни места, попадат в неспирно подновяващи се страдания. Желанието ги шиба като опашката на як, заслепени от чувствени наслади, те не търсят Буда, могъщия, не търсят Закона, който ще ги отведе до края на болката.

Нещата се раждат само за да бъдат отново унищожени.

Съществото с охладени страсти не крета по пътя на закона в очакване на промени, не се стреми да си угажда, не се оплита в житейски грижи, не дерзае по светски дела, не търси приятелства, не се терзае да се изучи в знанието, но и не се отделя напълно от него; защото неговото учение е мъдростта да не приема мъдростта, но приема всичко, което му разкрива за неговата преходност.

Мъдрият знае, че дори да е роден в небесата, не може да избегне промените на времето и Аза, неумолимите правила на съществуванието; затуй неговото познание е да стигне до неизменното съзнание, защото където няма промяна, има покой.

Неспокойната природа на света: тя е коренът на болката.

Всичко е празно! Няма Аз, нито място за Аза; светът е като блян. Тъй и следва да приемаме себе си: като купчини от съставни качества.

Сега, когато видя истинното учение, твоето безкористно сърце ще обикне да бъде щедро, защото богатството и парите са непостоянни съкровища и добре е бързо да бъдат раздадени.

Когато съкровището се стопи, каквото и ценно да е оцеляло от огъня, мъдрецът раздава свободно, защото знае колко е нетрайно и върши добрини с това, което му е останало.

Глупакът обаче ревностно го пази, страхува се да не го изгуби, мори го тревога, въображаеми страхове го преследват насън: да не би да изгуби „всичко“, да не би да изгуби „себе си“.

Щедрият не страда от разкаяние, не се измъчва от страх! Това е разцъфващият цвят на неговата награда, а плодът няма равен! Тази мъдрост води към твърдо спокойствие, без да си зависим от нищо, без нищо да броиш.

Ако достигнем пътя на безсмъртието, тъкмо с благите си дела ще осъществим себе си поради щедрите дела, извършени другаде.

Знай тогава! Щедрият е намерил причината на окончателното спасение, също както онзи, който засее фиданка, ще получи сянката, цветовете и плодовете на порасналото дърво. А възнаграждението от щедростта и добрината е радостта и великата нирвана.

Когато раздаваме храната си, получаваме сила; когато раздаваме дрехите си, получаваме красота; когато създаваме религиозни места за покой, жънем съвършените плодове на най-висшата и най-добра степен на щедростта без мисъл за себе си и желание да добием повече; тъй сърцето се връща и си почива.

Избрано от: „Събуди се. Животът на Буда“, Джак Керуак, ИК „Прозорец“
Снимка: Jack Kerouac in Tonight! (1953), imdb.com