♥ За маймуните и хората, и стария въпрос за природата и възпитанието

 

(La Grande Jatte Woman with a Monkey by Georges Seurat)

♥ Маймуните изясняват стария въпрос за природата и възпитанието 

Един от най-ясните методи да разберем как качеството на родителството и средата се отразява върху проявлението на гените, дължим на Стивън Суоми, шеф на Лабораторията по сравнителна етология към Националните институти по здравеопазване на САЩ. В продължение на повече от 40 години Суоми изследвал предаването на личностните характеристики при поколения наред макаци резус, които споделят 95% от човешките гени – процент, надвишаван само от шимпанзетата и боноботата. Подобно на хората, макаците резус живеят в големи социални групи със сложни съюзи и рангове; оцеляват и просперират само онези членове, които могат да синхронизират поведението си с изискванията на групата.

По отношение на моделите си на привързване макаците резус са също като хората. Малките им зависят от тесния физически контакт с майките си и точно както Боулби наблюдавал и при хората, се развиват, като изследват собствените си реакции към средата и тичат обратно при майките си всеки път, когато се почувстват уплашени или изгубени. Щом станат по-независими, играта с връстниците им е основният начин, по който се научават да се справят в живота.

Суоми идентифицирал два личностни типа, които непрестанно се забърквали в неприятности: напрегнати, тревожни екземпляри, които се плашат, затварят се и се депресират дори в ситуации, в които други маймуни биха играли и изследвали света; и силно агресивни екземпляри, които създават толкова много проблеми, че често ги отбягват, бият или убиват. И двата вида се различават от връстниците си в биологично отношение. Отклоненията в нивата на възбудата, стресовите хормони и метаболизма на химичните вещества в мозъка, като серотонина, могат да бъдат измерени през първите няколко седмици след раждането, и нито биологията, нито поведението им има склонност да се променя, докато растат. Суоми открил широк спектър от генетично обусловени поведения. Например напрегнатите маймуни (определени като такива на базата на поведението им и на високите нива на кортизол на 6-месечна възраст) в експериментални ситуации консумират повече алкохол от другите, когато достигнат четиригодишна възраст. Генетично агресивните маймуни също прекаляват – те обаче се отдават на запой, докато припаднат, докато напрегнатите маймуни, изглежда, пият, за да се успокоят.

И все пак социалната среда също има значителен принос за поведението и биологията. Напрегнатите, тревожни женски не играят добре с останалите, затова често им липсва социална подкрепа, когато раждат, и са в голям риск да неглижират или да се отнасят зле с първородните си малки. Но когато тези женски принадлежат към стабилна социална група, те често стават съвестни майки, които внимателно се грижат за малките си. При някои условия тревожността на майката може да осигури така нужната защита. Агресивните майки, от друга страна, не предоставяли никакви социални привилегии: те били много груби с малките си, като ги удряли, ритали и хапели. Ако малките оцелеели, майките им обикновено им пречели да се сприятелят с връстниците си.

В истинския живот не е възможно да преценим кога агресивното или напрегнатото поведение на хората е резултат от гените на родителите им или от това, че ги е отгледала тиранична майка – или и двете. Но в лаборатория с маймуни може да вземете новородените с вродена уязвимост в гените от биологичните им майки и да ги дадете за отглеждане на подкрепящи майки или в групи за игра с връстниците им.

Младите маймуни, които са взети от майките си при раждането им и отгледани само с връстниците им, се привързват силно помежду си. Те отчаяно се прилепят едно към друго и не дръзват да се отдалечат достатъчно, за да се занимават със здравословно проучване и игра. Играта е оскъдна и й липсват сложността и въображението, типични за нормалните маймуни. Тези маймуни израстват напрегнати: плашат се от нови ситуации и им липсва любопитство. Независимо от генетичното си предразположение, маймуните, израснали с връстниците си, реагират твърде бурно на дребни стресови фактори: кортизолът им се повишава много повече в отговор на силни шумове, отколкото този на маймуни, отгледани от майките си. Метаболизмът на серотонина им е нарушен дори в още по-голяма степен от този на маймуните, които са генетично предразположени към агресия, но са отгледани от собствените си майки. Това води до заключението, че поне при маймуните ранните опитности оказват най-малко толкова силен ефект върху биологията, колкото и наследствеността.

Маймуните и хората споделят едни и същи два варианта на гена за серотонин (познати като дълъг и къс алел на серотониновия транспортер). При хората късият алел се асоциира с импулсивност, агресия, търсене на силни усещания, опити за самоубийство и тежка депресия. Суоми доказал, че поне при маймуните средата определя как тези гени се отразяват на поведението. Маймуните с късия алел, които били отгледани от адекватна майка, се държали нормално и нямали нарушение в метаболизма на серотонина. Тези, които били отгледани с връстниците си, станали агресивни рискови играчи. По подобен начин новозеландският изследовател Алек Рой установил, че хората с къс алел са по-склонни към депресия от тези с дълъг, но това било вярно само ако те са преживели също така и тормоз или неглижиране в детството си. Заключението е ясно: децата, които имат достатъчно късмет да имат чувствителен към нуждите им и внимателен родител, няма да развият този проблем, свързан с гените.

Трудът на Суоми подкрепя всичко, което сме научили от колегите ни, изучаващи човешката привързаност, както и от клиничните ни изследвания: сигурните и защитени връзки в ранното детство са решаващи, за да предпазят децата от дългосрочни проблеми. Освен това дори родители с лична генетична уязвимост могат да предадат тази защита на следващото поколение, ако получат правилната подкрепа.

От: „Тялото помни“, Бесел ван дер Колк, изд. „Изток-Запад“, 2018 г.
Картина(заглавна): La Grande Jatte An Afternoon by Georges Seurat; chinaoilpaintinggallery